Един ден на...

5 юни 2014 текст Таня Трендафилова
Предизвикаме ви да разпознаете определена личност от поп културата само по навиците, стила или облеклото й.


08:00
Събуждам се по часовник, без да се налага да гледам циферблата. Икономката обхожда апартамента. Долавям пържени яйца и кафе. Слава Богу, защото ненавиждам чая – тази водниста кал, уверен съм, е виновна за краха на Британската империя.

08:30
Следи от набола брада.
Гладко вчесване с кичур върху челото.
Стоманено-син поглед.
Свивам първата от 60-те си цигари за деня и тръгвам по Кингс Роуд. Ще оставя Aston Martin-а да отлежи, докато му дойде времето.

09:00
Главната квартира. Прекарвам близо час в обсъждане на доводите за и против разрешителното ми за отнемане на живот. Подробностите са отегчителни. Мръсна работа е, но все някой трябва да я върши. Викат ме в лабораторията за още проби на обувки с токове-пистолети и писалки-лазери. Последното ме подсеща, че трябва да си запиша час за зъболекар. На излизане хвърлям поглед на секретарката. Не е моят тип, харесвам загадъчни стройни блондинки с IQ над средното ниво и склонност към предателства. Цигара номер 11 за деня.

12:00
Обедните менюта в голф клубовете са безлични – нищо общо с гурме-пиршеството, по време на задграничните мисии. Преглъщам факта заедно с последната хапка и посягам към тютюна за по-добро храносмилане. Време е за бърбън. Или немска бира. Без значение. В състояние съм да изпия 46 вида алкохол, докато работя по назначение, без това да се отрази на рефлексите ми.

13:30
Мога да избирам между следобедна дрямка със The Sunday Times или компанията на някоя омъжена дама. Винаги се намират между една и три благоразположени такива. Оставям се на интуицията.

17:00
Позвъниха ми за работна вечеря с информатор. Подкарвам Aston-а към един от дискретните лондонски ресторанти. Слава Богу, не само в Париж имат такива. Смокингът май ми е в повече, но човек никога не знае. Същото се отнася и за пистолета.

19:00
Най-безсмисления разговор в живота ми. Похабих цяла порция студено говеждо с картофена салата и купчина излишни лири под формата на бакшиш, за да разбера нещо, което можех да науча и на пейка на гарата. Добре че тук сервират мартини. Сухо. Разбито, не разбъркано.

21:00
Имам натрапчивото усещане, че някой ме гледа.

21:15
Ще се наложи да отложа визитите си тук за известно време. Подхвърлянето на труп в мъжката тоалетна едва ли те прави клиент на месеца...

22:00
Поканата за карти винаги е идеален завършек на деня. Днес може и да прескоча ограничението от 60 фаса. Какво пък.

00:00
По радиото повтарят речта на Нейно величество. Изслушвам я докрай и изключвам осветлението. До възглавницата ме чака тя – тъмна, безмълвна и безпогрешна. Автоматична Beretta със заглушител и велурен кобур – единствената истинска връзка, която някога ще имам.

Отговор:
Ако не сте се досетили кой е този литературен и филмов герой още от марката на автомобила му, ви отнемаме лиценза за киномани на секундата. Разбира се, по-горе описваме деня на г-н Бонд. Джеймс Бонд. И ако сме си позволили да поукрасим описанието с някоя и друга художествена измислица, то основната част от фактите отговарят на истината. Най-известният персонаж на Иън Флеминг (отчасти автобиографичен) действително ненавижда кафето, пуши като комин и стреля с автоматична Beretta, а ако сте се забавлявали с разказа ни за него, оглеждайте се за следващата известна личност, с която ще ви срещнем.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.