Какво не знаехме за... Йоргос Лантимос

31 януари 2019
Някои казват, че този гръцки режисьор е новият Бергман – заради щедрите му бавни кадри; че е новият Ларс фон Триер – заради насилието пред обектива му; или пък че е новият Михаел Ханеке – заради тихия шок, с който живееш, след като си го гледал. Всъщност най‑доброто в стила на Лантимос е, че прилича най‑вече на себе си.


Заради това една от десетте му пресни номинации за Оскар е за режисура на Фаворитката. Предишните му филми – Омарът, Убийството на свещения елен, Кучешки зъб – дърпат еднакво силно в подсъзнанието с историите си, които са едновременно и странни, и странно смешни. Преди премиерата на Фаворитката при нас на 8 февруари опознаваме Йоргос в близък план.

Клиповете
Както сам казва, в страна, в която почти липсва съвременно кино, никой не планира кариера на филмов режисьор. Затова той решава да прави реклами и клипове, след като учи кино. Във видеото към песента Baby Asteroid на Leon of Athens от 2014 Йоргос е напълно себе си – има го и мълчанието, и преиграването на актьорите, и странния му хумор плюс един кървав нож. В клип на Деспина Ванди обаче, който снима през 1997, виждаме повече нея, отколкото него: камерата е замазано-синя, докато на преден план мъката й се разлива в песен. Но и това е стъпка по пътя към Кинета – първият му експериментален филм с микро бюджет, който започва да обръща погледите, преди Кучешки зъб окончателно да захапе вниманието през 2009. Малко след това Лантимос се мести да живее в Лондон, където се оказва по-възможно да си режисьор.

Театърът
Освен реклами и кино, режисира и в театъра. Трудно е да се каже кое е първото влияние – постановките му са също толкова особени и пълни с моменти на насилие, колкото и филмите. На екрана пък един от най-ясните знаци, че гледаш него, е колко театралничат актьорите – всички говорят с престорено равен глас и не позволяват никаква емоция да повдигне или смъкне ъгълчетата на устните, заради което звучат вечно саркастични или все едно разиграват сцена. От театъра му е останало и особеното отношение към репетициите, които иначе не са задължителни в киното. За него са – Йоргос кара актьорите да правят какво ли не, за да вкара и живо усещане за неочакваното, което изпълва сюжетите му. Пример? Да се оплетат един в друг и, докато се разплитат, да си казват репликите. Или пък да си представят, че се борят с невидима сила.

Успехът
Звучи така нереално, сякаш е по негов сценарий – абсурдистки и труден режисьор от Гърция печели внимание и важни номинации. За някои това би било покана да отпуснат контрола, но дали и за него е така? "Мисля си как изобщо е възможно някой да е щастлив от филма си? Когато гледам своите, виждам единствено грешките." За характерния си глас на режисьор, който звучи в основата на успеха му, казва, че не се замисля особено – вижда опасност да го загуби, ако се вгледа твърде отблизо.

Камерата
При Лантимос тя е отделно присъствие – като герой, почти равносилен на актьорите. Камерата наднича отгоре, приближава се бавно, гледа срамежливо към краката на героите и изобщо изглежда, сякаш воайорства. Впрочем още от годините си в рекламата той работи с екип почти без промени, защото познават стила му добре – това са оператори и монтажисти, а и сценаристът Ефтимис Филипу, с когото пишат заедно (като изключим Фаворитката – единственият му филм по несобствена история). Извън киното, камерата има и друго значение – автор е на няколко дълги фотографски серии. Сред тях има такива, като тази от Камбожда да речем, които може да са правени от всеки с око за добър кадър. Други обаче са така силни, че почти те заболява в колко неудобни ситуации са поставени хората пред теб – да, също като във филмите му.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.