Кански силно кино

30 май 2019
Малко след като раздадоха наградите, надничаме към фестивала в Кан за първи кадри от добрите филми, които чакаме и тук. За някои сте чули: Тарантино ни връща в 1969 с Once Upon a Time in Hollywood, Алмодовар показва Pain & Glory с Бандерас като застаряващ режисьор, а Малик разкрива A Hidden Life през Втората световна война. В сянката на тези големите обаче, следващите шест блестят дори по-силно.


Parasite
Ето къде отиде Златната палма – при черна комедия, която хич не се страхува да говори направо. Зад мръсното заглавие гледаме как бедно семейство буквално изпълзява от канавката и пробва да се задържи на повърхността чрез схема с по-богата фамилия, която мами засега невинно. Но нещата са по-оплетени – BBC пишат, че корейският режисьор Бонг-Джун Хо (Окжа), също като Тарантино и Алмодовар, е жанр сам по себе си.



The Lighthouse
Може би помните Вещицата от 2015 – хорър и дебют на Робърт Егърс, разтреперил всички очи. Сега режисьорът отстрелва наградата на критиката с психологически трилър, който надгражда жанра първо с жестоката си черно-бяла камера, а после и с желязната игра на актьорите. Уилям Дефо и Робърт Патинсън са двама мъже на самотен остров през 19 век, но с романтиката дотук: следват зловещи русалки, мрачни поличби и дъжд, остър като нож.


Bacurau
Как изглежда уестърн, смесен с научна фантастика, който се развива в Бразилия? Като филма на експериментатора Клебер Мендонса Фильо, състезавал се в Кан и през 2016 с Водолей. Тук режисьор пътува към малко градче, за да снима документалка, когато започват да изскачат странни детайли за мястото, внезапно изчезнало от Google Maps. Така се надига цунами от политически сюрреализъм, сюжетна мощ и рязка сатира, за което наградата е от журито.


The Climb
В дебютния филм на режисьора Майкъл Ковино двама дългогодишни приятели тръгват на пътешествие с велосипеди, когато става ясно, че единият е спал с годеницата на другия. Звучи като драма клише, но всъщност е комедия, в която проследяваме цялата история на колоездачите, докато те се задъхват от стръмни хълмове и приливи на тестостерон.


I Lost My Body
Netflix вече сграбчи правата на тази анимация за една ръка, която се шляе из Париж, отделена от тялото на мъртвия си собственик. Приключенията й са не просто красиво нарисуван магичен сюжет, а особен начин да се разкаже историята на млад мъж и първата му любов. Ръката първоначално се раздвижва в роман, преди французинът Джереми Клапин да го адаптира с помощ от Гийом Лоран (съсценарист на Амели Пулен).  


Portrait of a Lady on Fire
Най-добрият сценарий в Кан е този: за Елоаз, която през 18 век е сгодена уредено и отказва да позира за брачния си портрет, но семейството наема художничка да я наблюдава и рисува тайно. Елоаз се учудва на нейния интензивен поглед, но ѝ го връща обратно, умножен по десет, и между двете бързо лумва страст. Оттогава огънят следва и режисьорката Селин Сиама (Мъжкарана, Банда момичета), писала и историята.





 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.