От Алжир до София

1 февруари 2018 текст Емануела Иванова
Микс от соул, рок, пост-пънк, електро и техно с госпъл вокали и текстове по Чумата на Камю – това е музиката на американците Algiers, така че ако им търсите място във фонотеката, най-добре ги настанете на самостоятелен рафт.


Днес тук им отделяме три параграфа и се надъхваме с музикалния им бунт, преди да се влеем в него на живо на 3 февруари в Терминал 1.

ОТ ФРОНТ ДЕСК ДО ФРОНТА
През 2009 бившият учител Франклин Джеймс Фишър е настоящ служител в банка в Ню Йорк и едва диша в капиталистическата атмосфера около гишето си. "Чувствах се изолиран. Не можех да участвам в ултра консервативните разговори, които се водеха около мен." Затова напуска и, докато се лекува от травмиращия си стаж с терапия, излива душа в песни за бандата си Algiers. Кръстена е на града в държавата Алжир, за да отива на музиката им: такава, която настоява, че всички сме едно и на едно ниво. Две години след сформирането му обаче триото с общо детство от Атланта е разделено от Атлантичския океан и работата по първия албум върви с пасове на идеи в интернет. Вокалистът Франклин подава соул вдъхновения и апокалиптични наблюдения за света от САЩ, а басистът Райън Мейхен и китаристът Лий Теши връщат пост-пънк влияния от Англия. Най-накрая, през 2015, едноименният дебют на Algiers излиза от студиото, начело с парчето Blood и кръвта на музикалните фенове и критици кипва.



FORCE И МАЖОР
Полицейското насилие, супердостъпните оръжия, расизмът и израждащата сила на парите са темите в жанровия микс на бандата, но, въпреки че са като извадка от новинарска емисия, не са писани по актуални събития. "Algiers съществува, за да покаже, че социалните системи са сбъркани в основите си. Днес имаме бунтове срещу статуквото, но проблемите му не са от вчера – от векове политиката се храни със страха на хората и нищо не се е променило. А когато нещата са толкова зле, колкото са в момента, проблемите трябва да започнат да резонират повече. Музиката е нашият бунт." С този манифест триото подава микрофона на историята в първия си албум, който гърми с усещане за края на света и слага на създателите си етикета "дистопичен соул". Момчетата обаче не обичат лепенки и променят звука още с втория си проект, вкарвайки мажор в нотите, надежда в текстовете и официално – екс-барабанистът на Bloc Party, Мат Тонг, в редиците си. Парчетата в The Underside of Power пак вадят напред калта на планетата, но и надъхват човеците ѝ с "хей, може да сме на лошата страна на подметката на властта, но има надежда, щом заедно ритаме нагоре".



А ЗАЩО?
Това, че шепа хора правят кайма от света, не означава, че не може да се живее в него – милиони стигат до пенсия с пасивен цинизъм от типа "тоя бой не е моят, нищо не мога да променя, а и всички ще умрем". "Опитват се да ни убедят, че сме безсилни. Огледайте се – във всеки голям град парите и властта захлупват бедните. Строят се скъпи жилища, в които никой никога няма да живее, но те оскъпяват живота на всички. Това трябва да спре." Да, Франклин сочи към вас и нас – тоест към мястото, откъдето трябва да започне всяка промяна, която искаме. И да, знаем го добре, но изглежда се налага да го чуем пак и пак, с неговия глас.

НАЛАГА СЕ И ДА ГЛЕДАТЕ
Видеото към Irony. Utility. Pretext. За него още преди години обикалят знакови соц места у нас, сред които веднага разпознаваме "летящата чиния" на Бузлуджа и паметника в Гургулят.



Algiers са в Терминал 1 на 3 февруари, 22:00, 10лв от eventim.bg, 12лв на входа


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.