Какво знаем за... Kraftwerk

15 февруари 2018 текст Никола Шахпазов
Не им подхожда да ги наричаме ветерани. Kraftwerk никога не са били млади или стари, а по-скоро съществуват едновременно в експерименталната атмосфера на 70-те, електро ритъма на 80-те, неясното роботизирано настояще и още по-несигурното бъдеще. Ако се сещате за по-добра причина да ги видите през 3D очила на 28 февруари, добавете я.


Най-лесно е да говорим за тях като за "пионерите на електронната музика", но това определение е колкото точно, толкова и недостойно за Kraftwerk. В самото начало проектът на Ралф Хютер и Флориан Шнайдер е част от немската краутрок сцена, което означава експеримент и свободна форма на изразяване, но не и електронна музика, както я разбираме днес. Истинските Kraftwerk кристализират през 1974 с феноменалния си четвърти албум Autobahn, в който електро минимализъм, поп и авангард се преплитат в хипнотична, детайлна повтаряемост, трасирала пътя им за десетилетия напред. По-късно излезлите Radio-Activity, Trans-Europe Express и The Man-Machine звучат така, сякаш са замислени и записвани през 2017, а не в течение на 70-те. Немците просто вървят две крачки пред всички останали – и с новите технологии, които използват в музиката си, и с темите в нея. Там откриваме осъществената мечта за обединена Европа, опасната ядрена енергия, компютрите, роботите, дехуманизирането на съвременното общество, спорта, секса… По един много базов, но подмолно многослоен начин Kraftwerk успяват да засегнат всичко най-важно в една реалност, разтеглена между 1970 и 2018, без в нито един момент да загубят актуалността си.



Те не са и група в класическия смисъл на думата. Постоянното творческо ядро Хютер-Шнайдер остава непроменено чак до 2008 (когато Шнайдер напуска), през състава минават двайсетина инструменталисти, но визуално Kraftwerk винаги са четирима добре облечени, роботизирани германци, които правят музика, неподлежаща на стилово или времево определение. За 48 години история реализират едва 10 албума (последният – Tour de France Soundtracks, излезе през вече далечната 2003), но влиянието им върху музикалния свят е внушително. До голяма степен те са отговорни за съществуването на толкова различни групи като пост пънк иконите Joy Division, синт поп императорите Depeche Mode ("За всеки от нашето поколение електронни музиканти Kraftwerk са кръстниците", казва Мартин Гор), словенските авангардисти Laibach, немските машини Rammstein (които правят фантастичен кавър на Das Modell), Бьорк и Дейвид Боуи. Както обобщават експертите от New Musical Express, "The Beatles и Kraftwerk не звучи толкова правилно, колкото The Beatles и The Rolling Stones, но, въпреки всичко, това са двете най-важни групи в съвременната музика".





Концертите им вече са отделно и особено преживяване. Лишени от типичната (пък и задължителна) връзка с публиката, те са медитативни, кинематографични и подчинени на общата атмосфера, а не толкова на присъствието на музикантите. Немците действат като абсолютни роботи, но докато са така безизразни и внимателни в движенията си, всъщност си играят и импровизират смело със собствените си музикални пиеси. Неслучайно старите съветски хроники ги смятаха за поредното съмнително явление в загниващия Запад – роботи, които свирят на сцената вместо истинските музиканти. Тези дни Kraftwerk вече пулсират в триизмерна концертна реалност, за която ще ни трябват и очила – с тях потъвавме извън времето и пространството, като не забравяме и, че лайв записът им 3-D The Catalogue тъкмо взе Грами за най-добър електронен албум на 2017.



Kraftwerk са в зала Универсиада на 28 февруари от 20:00, 69/79/99лв от eventim.bg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.