В очакване на Том Одел

17 януари 2019 текст Кристина Йорданова
Another Love е платинената песен, заради която знаем за русия бретон и тъжния поглед на англичанина, но не очите са това, което заковава палеца ни върху бутона "пусни". Меланхолия, носталгия и глас, който познаваме веднага, се срещат зад пианото, където Том присяда, за да ни разкаже истинските истории от третия си албум Jubilee Road, посветен на улица в Източен Лондон, на която е живял. Преди на 15 февруари да се разходим заедно по нея на концерта му в София, завъртаме четири парчета от цялата му дискография, с които да подгреете за инди-поп фойерверките на първия ред.


JUBILEE ROAD


Сингълът отваря бездна към самотата на човек, който наблюдава хората отдалече и никога не разговаря с тях. Това е, докато чака онзи специален някой, на когото да разкаже за "There’s Max and there's Maude/ In the house by the station/ Call them my best friends". Гласът му пропада сякаш е малко трудно да пее за тези неща. С добавка от соул настроение и The Beatles магия (от вида само с пиано и глас) дълбоко до нас достига история, с която всеки е способен да се свърже.

HALF AS GOOD AS YOU



"And people say my expectations are too high/ But I'm not asking for the moon" се пее в разговор между двама души, които няма да се забравят, но все пак тръгват по различни пътища в търсене на друго. Алис Мъртън (позната с No Roots) е поласкана, когато Том я посочва за главната роля в дуета, защото му е фенка поне от 2012, а свежестта, която донася със странната красота в гласа си, е точната подправка за слушане дни наред.

CAN’T PRETEND



Освен песента-която-всички-знаем, от дебютния му албум Long Way Down през 2013 излиза и това бижу с Том зад бели и черни клавиши и гласовете на госпел хор, чийто самостоятелен концерт не бихме изпуснали. Can’t Pretend изпъква пред ушите ни още и с това, че абсолютно звучи като саундтрак за някоя напрегната сцена от сериала The 100 например, където и ще я чуете (във втори епизод от първия сезон).

WRONG CROWD

 

Том се спуска сред тълпа от хора, които не харесва особено, на място с прекалено много светлини, като преди това се разтяга по халат в стаята си и май там му беше по-добре. Песента е от албума със същото име, вторият му, и говори за онова чувство, когато си не на място, но по някаква причина стърчиш и си обещаваш повече да не повториш. Музикалната кука ни хваща още в началото със симпатично свирукане и вокал, който звучи безнадежден на фона на драматичен и всепоглъщащ инструментал.

Том Одел е в Зала 1 на НДК на 15 февруари от 20:00 за 40-80лв от eventim.bg,  а преди него с китарата си излиза Том Спейт, от кого ще хвърчат поп и фолк искри.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.