4 парчета на... Dead Can Dance

27 юни 2019 текст Никола Шахпазов
Те са една от най-смелите и стилово аморфни групи на планетата и на 30 юни идват за първия си концерт тук. Престъпно ниският интерес към него (до почти всички европейски дати от турнето им иначе стои червен печат "sold out") ви дава шанс да вземете билет за Античния театър в Пловдив в последния момент.


Преди това ви подготвяме за спектакъла на неокласическите етно експериментатори с шепа от най-важните парчета на Брендън Пери, Лиса Джерард и техния бенд, извадени от близо 40-годишната им история.

Mesmerism

  

Във втория албум на групата – Spleen and Ideal, излязъл през 1984, пост пънк корените на музиката им все още прозират, но етно нотките и класическите влияния вече са отчетливи. В пълно съответствие с името си, Mesmerism хипнотизира с унасящ ритъм, чародейския глас на Джерард и специфичния звук на нейния янгчин – струнно-ударният инструмент, който ще се превърне в отличителна черта на Dead Can Dance. На ретроспективното си турне сега бандата свири още две парчета от този албум и това за нас също е магия.

Xavier

   

Within the Realm of a Dying Sun от 1987 е вероятно първият албум, в който самобитността на Пери и Джерард взима връх. Мрачен и съзерцателно-носталгичен, той е алхимична смес от европейската класика и осемдесетарската неоромантика, а Xavier изпъква като една от най-въздействащите композиции в него. Тук гласът на Лиса ни води единствено през встъплението, а фокусът е изцяло върху Брендън, който пее с преоткрита увереност и декламира старинни строфи на фона на клавесин, клавири и извисяващ се обой.

Yulunga (Spirit Dance)

  

Средата на 90-те е особен период за групата. Романтичната връзка между Пери и Джерард вече е минало и австралийската певица се завръща в родината си, така че двамата работят поотделно над шестия албум Into the Labyrinth. Въпреки това, музиката им продължава да звучи осмислено и дълбоко, със силни етно влияния от различни култури и текстови заемки от Иън Къртис (от Joy Division), Бертолд Брехт и ирландската поезия от 18 век. Откриващата Yulunga е много австралийска, очевидно композирана най-вече от Лиса Джерард и подчинена на нейния глас своеобразна интерпретация на аборигенските ритуали в почит на богинята-змия. С времето тя става една от най-разпознаваемите им песни, ще я чуем и тук.

Dance of the Bacchantes

  

Интересът на Dead Can Dance към българската народна музика е явен още от Within the Realm of a Dying Sun (чуйте например вокалите на Лиса в Summoning of the Muse), а впоследствие се задълбочава със Serpent’s Egg и Aion. Миналогодишният Dionysus обаче е най-балканският и български албум на дуото – концептуално и музикално. В композиции като The Mountain и Dance of the Bacchantes отекват гайди и ритуални женски хорове, които вероятно ще чуем и в Античния театър – преди месеци Пери каза, че турнето няма да включва нищо от Dionysus, но сега дочуваме, че е променил решението си.

Dead Can Dance са в Пловдив, Античен театър, 30 юни, 19:30, 90лв от ticketportal.bg



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.