Какво не знаехме за... Хилдур Гюднадьотир

30 октомври 2019 текст Кристина Йорданова
Сигурни сме, че тази исландска композиторка се смее на добрите шеги и обича живота, но когато трябва да създаде музика без усмихнато лице, дълбае в по-тъмните ъгли на съзнанието си. Така се раждат зловещият хаос в датския филм Kapringen, мракът в Сикарио 2: Солдадо и ужасът в сериала Чернобил, а последно виолончелото ѝ партнира на Артър Флек в Жокера. Тези нейни поредни шедьоври ни карат дa я намерим в Spotify и да я пъхнем веднага в пейлиста си (до добре подбрани шопенски ноктюрни и руски рап), а за да влезе и във вашия, разказваме още малко за Хилдур.


ПЪРВО НА СЦЕНАТА, ПОСЛЕ КЪМ ЕКРАНА
Виолончелото е инструментът, с който израства сред музиканти в Рейкявик. Като малка го мрази, защото не може да се справи с теглото му и ѝ отнема 14 години наистина да го обикне. Днес има 10 чела (любимото ѝ се казва Ома), които надничат в експерименталната поп банда Múm, дращят в електро-акустичния проект Mr. Schmuck's Farm и проплакват в няколко самостоятелни албума. Между тях Хилдур решава, че иска да разказва нотни истории по сценарий, но филмите и сериалите не са първият ѝ избор – преди тях композира за театрални, оперни и танцови спектакли, а след раждането на сина си скача в киноиндустрията с ужаса The Bleeding House от 2012.

 

ТРАДИЦИИ СРЕЩУ ЕКСПЕРИМЕНТИ
Докато следва Класическа композиция в Исландия и Берлин, ѝ се струва, че е лош студент: "Винаги съм се чувствала малко откъсната от усещането, че има правилно и неправилно в музиката". Това я тласка и към произведенията на Лори Андерсън, Меридит Монк и Полийн Оливерос - "не защото са жени, а защото обичам техния открит подход към композирането". Оливерос е един от ранните експериментатори, които използват в музиката си лента и осцилатори, и точно заради нея Хилдур се учи първо да се вслуша в дадена история, преди да сочи какво точно иска. Признава, че движи тоналности в главата си дори когато кара колело, а в композирането разчита изключително на гласа си.  


ОТ АВАРИЯТА ДО КОМИКСА
За гибелното усещане в чернобилския саундтрак Хилдур влиза в атомната електроцентрала в Литва, където е сниман сериалът. С тежкия, потискащ звук тя иска всички да надушат истински страх от радиацията. "Записвах там с часове, но не тръгнах да отварям и затварям врати и сама да създавам шумове, а си наострих ушите. Беше като ядрен лов на съкровища." Паралелно се прицелва в десетката и с музиката си към Жокера. За пръв път се чува с режисьора Тод Филипс преди година и половина и след дълги разговори по FaceTime той ѝ праща сценария. Хилдур веднага казва "да" (фенщината ѝ към комиксите също се обажда) и започва да композира, докато текат снимките на филма. Всъщност нейната музика оформя някои от ключовите сцени – като зловещия танц в банята, който бележи превръщането на Артър Флек в Жокера, а по партитурите ѝ се движи цял оркестър. С Хоакин Финикс впрочем се познават още от работата ѝ по саундтрака на Мария Магдалена, където той играе Иисус, но сега вече актьорът е сред заклетите ѝ фенове. Там сме и ние в очакване на следващата история, която Хилдур ще разкаже с музика.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.