Анатомия на нашите тела

17 май 2018
След два романа, книги с поезия, есета, пиеси и дори комикс, Георги Господинов се връща към краткостта от първата си книга Лапидариум с Всичките наши тела – сборник със 103 свръхкратки сюжета от живота, в които четем по нещо от себе си.


Трае колкото секундите, които можеш да издържиш без да дишаш под вода и носи рязкото прозрение от първия дъх, след като изплуваш – това е читателското преживяване на една кратка история според Георги Господинов, събрал 103 подобни гмуркания в новия си сборник Всичките наши тела, който излиза точно за 24 май. Свръхкратките истории, както ги нарича, са писани през годините и навсякъде, но са завършени в този малък том през последните месеци в Ню Йорк, където писателят, поет, драматург и сценарист живее от септември със стипендия от Нюйоркската обществена библиотека. "Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута", казва Господинов и с това вече знаем защо авторът на Естествен роман и Физика на тъгата връща таланта си към късата форма. Ангелът на непрочетените книги, Петел в Пирогов и Гинко Билоба в Ню Йорк са три от неговите бързи истории, които Жанет 45 пъхва под корицата на Люба Халева, а тук ви срещаме с още три с една обща бележка под линия от нас: внимание, приликите с реални лица са неизбежни.

Трите пъти, когато Х.Х. беше щастлив

Х.Х. живя 90 години, общо взето спокойно и нормално, без особени сътресения. През всички тези години беше щастлив точно три пъти. За два от тях никога не разбра.

Преброяване на нощната стража

В нощи като тази, когато не мога да спя, сядам до прозореца и броя нещата, за които се държа. Не са много, броеница с 4-5 зърна, толкова останаха. Повтарям си ги така, както дъщеря ми, на две години, си повтаряше вечер в Берлин: мама, тати, баба, дядо, мама, тати, баба, дядо, мама... Понякога, когато броеницата ѝ се виждаше твърде кратка, добавяше буда (думата ѝ за котка) и буда-бау (за куче, една лаеща буда). Цялата нощна стража.

Страхът на коректорката от грешка

Да, смъртта е страшна, но не за това е историята. И професорът се страхува от смъртта, и продавачът на ябълки, и шофьорът на такси. Най-големият страх на коректорката е, че на собствения ѝ некролог ще има досадна грешка. И тя няма да може да я поправи. Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки. Това си мисли, докато лежи в тъмното и прехвърля всички възможни места на сгрешаване. Непълен член в "Животът е само миг…" Изпусната запетая в "Не се забравя човекът, раздал обич и топлина", "И" вместо "Й" във "вечен покой" или, не дай Боже, "Сбогом" със "З". Последното особено я ужасява, сърцето ѝ започва бясно да прескача и…
"Сбогом, сбогом…", това бяха последните ѝ думи насън, повтаря мъжът ѝ на другата сутрин, докато поръчва некролога:
Живота е само миг… Не се забравя човека раздал обич и топлина. Вечен покои. Збогом.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.