Въпрос за Нобел

11 октомври 2018 текст Севда Семер
"Да посочва добрия литературен вкус" – самият крал на Швеция обяснява така през 1786 целта на Академията, която малко по-късно започва да дава Нобеловата награда за литература. През 2018 целта е същата, само вкусът е горчив след един от сравнително тихите #MeToo скандали. Мъж от Академията беше обвинен все пак достатъчно шумно, за да накара трима да напуснат в протест срещу него, а самата институция да обяви, че няма да дава награда за годината (през следващата наваксват с две). Засега изглежда, че само книгите ще излязат от цялата история без петно по името си. Понеже още ни се слушат литературни препоръки, в сезона, в който обичайно писателите получават Нобел, попитахме няколко човека с отношение към четенето какви са техните алтернативни номинации за наградата.


Гергана Рачева
редактор, модератор, литературен наблюдател
Когато прочетох за първи път Часовете на Майкъл Кънингам, бях смаяна от начина, по който са използвани думите, за да бъдат разказани три толкова лични истории. Познах свои собствени усещания в чуждите изречения. Кънингам казва на едно място: "Искам да правя с думите това, което прави Джими Хендрикс с китарата си". Мисля, че го е постигнал. Години по-късно, когато отново посегнах към тази книга, се убедих в силата на това усещане за истинност, за мощта на въздействието му. За мен определнието жив класик за Кънингам не е пресилено.

Иванка Могилска
писател
Номинирам трима: Людмила Улицка, Пол Остър и Джулиан Барнс. Харесва ми дистанцираното отношение на Улицка към нейните герои, способността й да разказва, без да съди. Майстор е през битовото да покаже как си взаимодействат човекът и историята. Книгите й са измамно простички и безкрайно увлекателни.

На Пол Остър попаднах едно студентско лято в библиотеката. Прибрах се с три от книгите му и не си подадох носа, докато не ги прочетох. От този първи прочит ми е останал споменът за силата, с която води историята, за лекотата, с която поддържа вътрешно напрежение. Препрочитала съм тези книги и след това, откривала съм си нови неща в тях, но първото ми впечатление и до днес е много силно. Признавам, че често съм си мислела дори "това ми трябва, на това трябва да се науча."

Книгите на Джулиан Барнс ме забавляват и натъжават едновременно заради скептицизма, иронията и човещината, с които разказва своите истории. За първи път четох откъс от Папагалът на Флобер като ученичка. Беше публикуван в списание Панорама от 1987, точно бях намерила цял шкаф със стари броеве и ги поглъщах ненаситно. Дали съм разбирала всичко, което чета? Със сигурност не. Не ми беше по вкуса и откъсът от романа есе на Барнс. Но четях упорито, систематично, със смътно усещане, че не текстовете са лоши, а аз не съм дорасла до тях. И се оказах права.

Владимир Полеганов
писател и преводач от английски
Чакам Самюъл Р. Дилейни да получи Нобеловата награда за литература още от 2004, когато – след като отличието заслужено бе дадено на Елфриде Йелинек – един от членовете на комисията я напусна демонстративно, описвайки произведенията на австрийската писателка като "порнография". Тогава, така ми се струваше, се отвори възможност истински радикални (или с други думи – имащи какво да кажат) писатели да достигнат до по-широка публика. Днес не знам дали това е все още възможно, по-скоро не е, но желанието да видя как тази награда се отваря към пространствата, където езикът и етически, и естетически е инструмент, който осветява новото и различното, си остава. Желанието, между другото, е основна тема в творчеството на Самюъл Р. Дилейни – желанието като вечно движение в посока към другия, към непознатия, към техните светове, които са и нашият свят. Предполагам, че ако Комисията се спре някой ден на Дилейни, то ще е заради онова вплитане на фантастика, автобиография и теория, заради връзките между въображаемото, личното и академичното в романите и есетата му, които показват, че нито едно разстояние на света не е прекалено голямо.

Марин Бодаков
поет, преподавател, журналист
За мен Адам Загаевски е един от последните големи поети на човечеството – поет от ранга на своя вероятно учител Чеслав Милош, на приятелите си Вислава Шимборска и Йосиф Бродски и, разбира се, на Збигнев Херберт... Неговата мощ и деликатност, неговият граждански протест и просветена интимност са ми истински свидни – и непостижим пример. През 2016 Загаевски ми каза: "Не бива да има поезия, изцяло лишена от възможността да се радваш на живота. Но не бива да има и поезия, лишена от ужасяващото. Трябва да има по частица и от двете. Аз не пиша, за да предлагам утешение. По-скоро самият факт, че поезията съществува, е огромно утешение." Вярвам му.

Кристин Димитрова
писател
Не знам какво да препоръчам на един комитет, пък макар и Нобелов, който е проспал най-големите литературни титани от началото на 20 век насам. Направо ми прилича на заговор срещу великите. Пропуснати са Борхес, който смени представата ни за реалност, Айрис Мърдок, която разчепка семейните отношения до самото им дъно, Джеръм Селинджър, спасителят в ръжта, помните ли?, Джордж Оруел, измислил героя на тоталния шпионаж – Биг Брадър, Роберт Музил, човекът с много качества, Владимир Набоков, чиято Лолита продължава да смущава сънищата на читателите, но очевидно е смутила и нобеловия комитет, Филип Рот, чийто Портной може би ги е смутил не по-малко, Луи-Фердинан Селин, който май не е много по духовните стойности, Ибсен и Чехов, от които всички се учат, Марк Твен, с когото всички се смеят, че защо не и Дъглас Адамс, философът на фантастиката? Всичко ярко, индивидуално и силно, всичко неповторимо и титанично е плахо изрязано. Напоследък дори изпуснаха цяло едно поколение да се изниже от живота без така ценената от медиите официална вечеря в Стокхолм – Збигнев Херберт, Тед Хюз, Джон Ъпдайк, Кърт Вонегът, Джоузеф Хелър, Грейъм Грийн. За Патриша Хайсмит дори не смея да спомена, нали пише криминални романи. Руснаци са били отстранявани заради това, че са руснаци, американци са били отстранявани заради това, че са американци, популярните им идват твърде популярни, за непопулярните не са и чували.

Но да преминем към позитивната част. Предлагам Милан Кундера, стъпил с единия си грамаден крак в социализма, а с другия – в демокрацията, при това – без да прилича на амбулантен търговец на политически значки. Предлагам още Томас Пинчън, Дон ДеЛило, Ясмина Реза, Мишел Уелбек. Може би Иън Макюън заради ранните му разкази. Дж. М. Кутси заради междучовешкия мрак, от който така добре разбира. О, извинете, той вече взе Нобел. Е, добре, и нобелистите имат с какво да се похвалят.

Стефан Русинов
преводач от китайски
Не че разполагам с капацитета да раздавам точно Нобелови награди на този и онзи, но ако можех, със сигурност щях да дам някакво отличие на Николай Грозни. Неговите книги изострят чувствителността ми към шашавото и ми показват режим на съществуване, който ми е близък и вдъхновяващ. Изравят от мен нещо, което ми е комфортно да съм, но невинаги съм. Обичам в писането да има хватки, да не е просто повърхностното, ами да има и разни технически неща, които са добавената стойност и реално за мен са по-същественото – отклонения, детайли, смешки, коментари, всичко неочевидно, което създава някакъв по-особен светоглед. Към Крака на костенурка подходих скептично – корицата беше леко блудкава, синопсисът звучеше ню ейдж. Взех я без големи очаквания, но не ми отне много време да разбера, че съм се забъркал в нещо голямо. Запали ме финият баланс между описания на индийско ежедневие, задълбаване в метафизични дилеми, представяне на невероятни чешити, оползотворяване на всепомитаща ирония и старание да се излезе от филма на реалността с всичките му тревоги, драми, страсти и стремления. След първата книга, нататък просто се оставях: Вундеркинд ме впечатли с проникновения яд и рядката прямота към изживяването на един талантлив пианист в българско училище в края на 80-те, а Клаустрофобии – заради представянето на комедийната абсурдност на съществуването в цялата й грандиозност. Ако се пробвам да оформя причината да номинирам Грозни приповдигнато и отговорно, като истински член на Академията, би излязло нещо такова: "заради стремежа към разширяване на границите на знанието за човешкото съществуване, едновременно чрез умозрение и опит и с нестихващо съмнение към авторитарността на всяка истина".


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.