Топли от печат

15 ноември 2018 текст Севда Семер
Книгите живеят по свои годишни времена: през пролетта излизат забавни биографии и романи (в подготовка за плажа), а през есента – истински важните заглавия (с идеята, че скоро ще търсите нещо добро за подарък). В най-силния им сезон сега отбелязваме шампионите – шестте нови книги надолу тъкмо са пуснати на английски, но авторите им са вече превеждани тук, така че чакаме скоро да дойдат и на нашия език.


Харуки Мураками
Кой от двата вида книги на Мураками предпочитате – по-късите истории за тийнейджъри, които опипват света и се чудят как да живеят в него, или дългите романи за хора на прага на магически светове и други пластове на реалността? Дано сте от вторите, защото Killing Commendatore е, с всяка от своите над 800 страници. Невъзможното и обичайното преливат в тази история за художник на портрети, който живее спокойно, докато един ден жена му не заявява, че между тях всичко е приключило. Нататък той се мести в особена къща, събужда стари духове, отваря магически кладенци и се запознава с мъж, чието хоби е да наблюдава съседите си със свръхмощен бинокъл. Това са само първите 200 страници, но да, и нататък тече така неусетно.

Маркъс Зюсак

Никога не знаеш къде ще се озовеш с новата книга на писател в дълга пауза след голям успех. Как са се отразили на Зюсак милионите продадени копия от Крадецът на книги, преводите на повече от 30 езика, филмовата адаптация? Явно повече от добре. 13 години след историята за Втората световна война, разказана от Смъртта, идва Bridge of Clay: пълен с живот роман за петима братя, които се отглеждат сами както могат. След загубата на майка им в дома им се настаняват тийнейджърски хаос и гняв, а в един момент незаинтересованият баща се появява, за да пита кой от синовете ще му помогне да построи мост по стара технология. Един от тях напуска училище и опитва с тежкия труд да надбяга тъгата си. След Крадецът на книги, която обичайно подават към по-младите читатели, въпросът сега е дали този роман е за младежи, или за нас? Зюсак отказва да дава определения, а издателите в различните страни я пускат както преценят сами, така че изглежда решението е ваше.

Урсула Ле Гуин
Има едно странно усещане в надписа "последната книга на...", когато значи не най-скорошната, а наистина финалната. Особено когато е на корицата на така обичан автор. Вероятно познавате Ле Гуин като фентъзи писател, но тя всъщност започва с поезия и So Far So Good, завършена малко преди смъртта й тази година, е точно това. За какво пише в края на живота си един автор на 88, когато няма кого още да впечатлява? За природа, спомени... и за смъртта и какво е да си стар. В ръката на опитен писател сте, така че да ви се прииска да четете още, вместо да отвърнете поглед. А може би и тя е подхванала темата именно защото е табу. Което значи, че до последно Ле Гуин чупи жанровете и вмъква нишки с важни нови идеи между кориците си.

Брене Браун

Не бихме препоръчали книга за бизнес, която е "писана за днешния свят", защото обикновено само след няколко години съветите вече са страхотно остарели. Брене Браун обаче издържа на препрочитане, говорейки не за момента, а за осъзнаването на нещо по-голямо. Ако я познавате, вероятно е от TED лекцията или книгата Дълбока дързост, която отговаря какво печелим, ако спрем да стискаме зъби в опит да бъдем винаги силни и признаем болка, срам, притеснение, уязвимост. Новата й книга Dare to Lead пак говори за смелост, но този път в офиса: 7 години тя пита 150 лидери по света какво ги прави добри във воденето на екип и дърпането на света напред. Голямата истина, която споменахме? Връзката с хората в офиса е като всяка друга – храни се от емпатия и внимание. Важната част? Браун дава конкретни идеи, така че всичко това не са просто мили размисли за колегата, а инструмент за промяна и смел път напред.

Лиан Мориарти
Докато чакате новия сезон на Големите малки лъжи, защо не видите какво слага на леден поднос сега авторката на книгата, която е майстор на съспенса? Nine Perfect Strangers разказва за девет човека, които се събират в луксозен център за добра храна, медитация и практики за духа и тялото. Някои са там, защото мечтаят да отслабнат, други се опитват да открият къде са изпуснали отчупените парчета на сърцето си, но за всички тях съвсем скоро наложително ще бъде друго: да разберат дали веселите практики и разговорите за духовното им здраве не приспиват вниманието им за дебнеща опасност. Ако сте я чели, знаете как е с Мориарти – при нея психологическият трилър е повод да говори със сарказъм и напрежение за връзките ни с другите. Книгата гради персонажите така живи, че почти ги чуваш как дишат върху страницата, и по-вълнуващото – как щракат главите им и какво ги движи напред.

Карлос Руис Сафон

Когато един писател измисля гробище на забравените книги, звучи сякаш там се опитва да погребе собствения си страх от провал. Всъщност Сафон завърта около това гробище цялата си поредица, започнала със Сянката на вятъра, която не изглежда скоро да бъде забравена. Ако питате читателите му, той може да направи каквото реши и пак ще е прав – включително да напише четирилогия от над 2 000 страници, последният том от която e тъкмо излезлият (и на български) Лабиринтът на духовете. Причината за тази любов не е че Сафон е открил силна формула, която да повтаря всеки път (да посочваме ли пак Мураками?), а напротив – че се е отказал от нея и всяка книга е различен експеримент между жанровете, с преходи от фентъзи в исторически роман, от трилър в политическа драма. Иначе светът в новите му напоителни 900 страници е точно този, който харесваме от поредицата: героите живеят и дишат книги, докато обикалят из мъгливата Барселона, борят се с демони, влюбват се при мистични обстоятелства и разкриват престъпления.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.