Автопортрет със седем лица

25 юли 2019 текст Севда Семер
"Когато хората ти покажат какви са, повярвай им от първия път", казва Мая Анджелоу. Самата американска писателка показва каква е седем пъти: толкова са автобиографиите ѝ, публикувани между 1969 и 2013. Първата и най-известна, Знам защо пее птицата в клетка, тъкмо излезе и на български. Какво толкова да разкажеш от един живот? Слушайте.


Няма как, щом разбереш за 7 тома автобиография, да не си представяш, че са тежки почти като исторически документ; а щом чуеш, че авторката им е била политически активна – че се четат почти насила. Още първата страница тук обаче започва да ти разказва история, по-богата от роман, в която думите са точни и живи като наострено жило. Маргарит Ани Джонсън Анджелоу е на 3, когато майка ѝ я изпраща да живее с баба си в Арканзас – в къщата до семейния магазин, в който се продават консерви, хляб, връзки за обувки, масло за лампи или електрически крушки за богатите. Там тя ще играе с брат си в един прашен двор, който за тях е широк като света. Но пак там, в сегрегирана Америка, зъболекар ще откаже да лекува първите ѝ кариеси, защото не иска да си слага ръката в уста на чернокожо дете. Катастрофите идват и от по-близо – приятелят на майка ѝ я изнасилва, когато е на 8. След това, дълго време преди да намери гласа си на писателка, Мая Анджелоу напълно се отказва от речта: тя мълчи 5 години.

След катаклизъм някои оцеляват. Други се научават да живеят. Мая Анджелоу по-късно става майка, започва да обикаля света като танцьорка и певица, сменя имената си няколко пъти, включва се в движението за граждански права до рамото на Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс. Биографиите ѝ разказват това, но в тях няма мит, поука или проповед. Има един живот, богат като ценна мина и точно толкова плодороден в ръцете на умел човек. Още първата книга я прави известна заради хумора и топлотата си. Това са началните вълни на слава, която преди смъртта ѝ я води до президентски Медал на свободата, даден ѝ от Барак Обама. Ако звучи обаче като щастлива приказка – писателка обръща тежък живот в куп успешни заглавия – нека не е точно така; всъщност критиката никога не приема насериозно поезията ѝ, която пък за нея е достатъчно важна, за да напише 5 стихосбирки. Какво е отношението на читателите ли? Красноречиво – много хора са убедени, че тя е поетеса, която пише автобиографии, а не обратното.

Езикът в нейните истории тече като река или като мелодия, на която можеш да тактуваш. Да кажеш обаче, че ѝ е идвало отвътре, е голяма грешка, за която Анджелоу се е сърдела тежко: "Трябва да изглежда лесно, но на мен ми отнема цяла вечност да го направя такова". Това става ясно и от ритуала ѝ за писане, спазван без значение от жанра. Започва се в хотелска стая, като служителите са предупредени да махнат картините от стената; там Мая пише на леглото, докато наблизо има: бутилка бърбън за освежаване преди обяда, Библия заради мелодията в достолепния език, тесте карти за пасианс и синонимен речник. На български вече четем две от седемте ѝ автобиографични книги, писани по този начин. Лист издадоха последната от тях, Мама и аз и мама, миналата година, но ето че сега пускат първата, Знам защо пее птицата в клетка, от която хронологично можете да започнете и вие. Началото ѝ е на съседната страница, а останалото – в книжарниците от 1 август в превод на Христина Керанова и цена 15лв.

Откъс от Знам защо пее птицата в клетка може да прочетете тук


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.