Ако искаш вярвай, ако не - недей

6 ноември 2013 текст Дани Николова
В тази нова рубрика ще ви разхождаме из света на литературата – по същия начин, по който бодро крачим из дебрите на столичните квартали. Имаме намерение обаче хитроумно да заобикаляме буквализма и действителността. А пък вие ако искате ни вярвайте, ако не – недейте.


Килгор Траут е един от любимите ни писатели фантасти. Ако вече сте чували за него – честити сте вие! Ако ли не – сега е моментът да разберете какво, този скъп на сърцето ни автор, е оставил след себе си. Оставил, минало свършено, защото, уви, Килгор Траут не е между живите. Вечен живот обаче ще живеят неговите 87 романа с меки корици и стотиците научнофантастички кратки разказа, някои от тях – чисто злато. Като например онзи, в който основна тема е неблагодарността. В Първи районен благодарствен съд (така се казва разказът) се говори за това как човек може да съди всекиго, стига да чувства, че не е достатъчно благодарен за услуга, която някога му е извършил. Ако подсъдимият загуби делото, то тогава съдът му дава право на избор — или да благодари на ищеца публично, или да бъде затворен сам в килия за един месец на хляб и вода. И според Траут (интересно, как мислите вие по този въпрос) 80% от подсъдимите избират тъмницата. Друг един път пък Траут написа разказ за две квасни гъбички. Те обсъждаха въпроса каква би могла да бъде целта на живота им, след като се хранят със захар, а през останалото време се задушават в собствените си изпражнения. Поради умствената си ограниченост, не особено симпатичните герои (а именно квасните гъбички) така и не разбраха, че в действителност правят шампанско. Безспорният Траутов шедьовър обаче остава романът 2БР02Б (или всъщност, знаменитият въпрос на Хамлет). В него Траут обрисува Америка, в която цялата работа се върши от машини, а за да бъде едно човешко същество полезно, то трябва да носи в джоба си поне три или повече научни титли. В това идеално общество съществува сериозен проблем с пренаселеността (естествено) – болестите са спомен от миналото, а смърт хич няма, или поне не “недоброволна”. И за да подтикне желаещите към житейски край, правителството е създало така наречените салони за етични самоубийства. Те са луксозни, уютни и претъпкани. И тъй нататък, и тъй нататък – Килгор Траут има страхотно въображение. Малко преди края на романа всъщност, се появява и един от основните герои в него. Той е заинтригуван дали ще отиде в Рая защото има да зададе на Бог един страшно важен (почти Хамлетовски) въпрос, на който никой тук долу не е намерил отговор. А именно – “за какво, по дяволите, са хората!?”.

--*--

Килгор Траут е пълна измислица. Ако сте повярвали чистосърдечно на обясненията ни, нека се изразим като тийнейджъри – sorry. Ако пък сте се заинтригували кой е Килгор Траут и чии в действителност са идеите от гореспоменатите разкази, най‑добре подхванете романите на наистина любимия ни Кърт Вонегът. Преизданието на Кланица 5 (14лв) и Точния мерник (12лв) излезе скоро. В книжарница можете да намерите и Фокус Бокус (14лв), Закуска за шампиони (10лв) или Времетръс (10лв).


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.