София на Иван Шишиев


29 октомври 2015 текст Севда Семер
"Ето ги – казва на тридесетата секунда от срещата ни – това са етюдите на София". Не разбираме веднага, но проследяваме насочения показалец и виждаме едно колело, завързано високо на стълб. Вече няколко месеца така гледаме Етюд-и-те на София през очите на Иван (ние и още над 10 000 човека), а днес слушаме и неговите истории.


При него те са специалитетът – Иван пише, отскоро работи в инфоточка, където пак показва София, а по образование е богослов ("първоначално абсолютно никой не ми вярва, но е истина, честна дума"). Фотографията е друг начин за хващане на сюжети, който започва от високо и с клише: София от терасите на НДК го впечатлява силно, когато е на 14. Сега е много по-вероятно да се покатери на някой покрив на жилищна сграда или да снима окупирания Софийски университет, както прави през 2013.


Това, което ни показва днес, дава усещане за сцена и преди да разберем, че Иван е страшен фен на театъра: "Понякога виждам как пред мен кадърът се отваря, светлината и всичко е точно за един миг, а после си отива – ако съм имал фотоапарат в ръката в тази секунда, е голямо щастие. Ако не, следващия път гледам да съм повече нащрек".


Иван снима от дете, но най-важни са му двете години в Рим, където брат му – също фотограф, но единствено на лента – му обяснява кое как стои. "Повтарях един кадър по няколко пъти, връщах се отново и отново. Сега снимам дигитално, но от тогава ми е останало това усещане да успееш да уловиш момента. После почти не си обработвам снимките". Друг опит за ловене на истории е едно пътуване из Европа, с малко багаж и тънък портфейл, когато Иван хваща влак, самолет или стоп, а целта му във всеки град (освен пейзажите и сюжетите) са галериите.


Дали ще е улична или градска фотография, портрети, детайли или стрийтарт, той прави по няколко гигабайта снимки всеки ден и после споделя една микро част от тях. Отваря страницата на Етюд-и-те (така се изписва, за да улови различните посоки) преди няколко месеца, без да иска да е нещо голямо. Днес вече е направил една изложба, предстои му следваща, а от комуникацията покрай всичко събира какви ли не истории, реакции и ситуации. Веднъж например случайно снима двойка точно на последната им среща преди дълго пътуване. Отделно непознати му пишат от къде ли не, че следят страницата заради усещането за нов град, което им дава.


Не всичко е романтика и "Славейков от погледа на славейчетата" – Иван споделя и некрасивите лица на града, които също са тук. След като ни обяснява за тях, се шегува, че "преди време всичко ми беше черно-бяло, напоследък все пак започнах да виждам и цветно". Заради контрастните му сцени и етюди, започваме и ние да виждаме в още няколко нюанса и следим какво ни сочи пръстът по-нататък.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.