История на вещите: Малките 5


5 ноември 2015 текст и снимки Севда Семер
Докато ние си фантазираме за офис от леглото, фриленсърите мечтаят да излязат от пижамите. Нещо такова се случва с Цвета Стоева и Ясен Станчев – тя иначе пише, а той е юрист, но сега правят пространство за споделен офис, за да имат удобно бюро, разговор в кухнята и топла връзка с някой, който работи в друго поле и дава нов поглед. Затова в Малките 5, коуъркинг мястото им на Неофит Рилски, този месец има дизайнер на дрехи, режисьор и въпросителна (до края на ноември само едно място е свободно, за декември вече може да запазите бюро – абонаментът е месечен). По план вътре ще се случват още камара събития, които ще следим, но днес, дни след като отвори, минаваме през прага на апартамента и разпитваме за съставните му части – тук всеки плот и теодолит има история.


Ясен: Искахме да запазим мястото сравнително празно, но с няколко елемента, които да са ръчно правени или по-особени, да носят уют. Любимото ни бюро е изработено изцяло на ръка. Обиколих много дъскорезници, докато намеря талпа от цял къс дърво. Оказа се страшен късмет, обикновено трябва да чакаш два месеца за специално съхнене и обработка – знам го, защото сега пак сме поръчали няколко дъски, ще правим още такива маси. После три дни шкурихме и лакирахме талпата с мой приятел, а краката направихме в цех – учиха ни как да работим с машината, която огъва желязо, след това боядисвахме и заварявахме. Не съм професионалист в тези неща, а и не искам да ставам, но страшно ми харесва да работя с ръцете си. В другата стая имаме и прототип на лампа, която измислих преди време – страхотно е да си направиш нещо изцяло сам, от началото до края.


Цвета: И двамата сме големи фенове на постерите, обаче ни се иска вместо да купим двайсет и да ги закачим по стените, по-скоро те да идват тук сами и с времето. В кухнята имаме два постера на Баухаус, но на централното място виси един абсурден плакат – страшен кич, щом го видях веднага трябваше да го взема. Докато Ясен търсеше талпата в София, аз бях в Будапеща и попаднах в едно място, където продават оригинални постери от 60-те и 70-те. Ние си падаме по минималистични неща, а тук има розово, леопард, куче, пистолет с уши... Мисля си, че един такъв чудат образ може много да ти остане в главата, да го мислиш и да си задаваш въпроси – това ме спечели в него. Като бях малка, имах един постер над леглото, който страшно ми събуждаше въображението точно по този начин – защото имаше някакъв странен образ и върху него.


Ясен: Видяхме някъде идеята за лампа от триножник и започнахме мисия да си открием и ние нещо подобно. С тази цел отидохме под църквата Света Параскева – антиквариатът там е леко особен, толкова е затрупано с всякакви неща и е така мрачно и хладно, че имаш усещането как се разхождаш в миналото на някакви хора... Е, разбира се, има и страшни находки. В крайна сметка вместо на триножник, попаднахме на теодолит от миналия век – това са тези уреди, с които се измерват ъгли. Хареса ни какъвто си беше и изобщо не сме го пипали, никаква реставрация. Само му сложихме една крушка, която по случайност пасна идеално с дупката, и един лампион – ето ти лампа.


Цвета: Тук наблизо са къщите на Яворов и на Пенчо Славейков, изобщо на Малките пет кьошета винаги е било голяма седянка. За откриването получихме като подарък този том на списание Мисъл – от 1899 година е, към 1200 страници. Подариха ни го като някакъв вид смешно пожелание – не че ще ставаме новия кръг Мисъл, чак толкова претенциозни не сме, но се надяваме да се съберем тук с правилните хора, да има усещане за общност. Иначе имаме много разнообразна библиотека, макар че човек като се пренася винаги взима книгите последни, така че тепърва ще я запълваме. Приятно е как те могат да те вкарват в друга реалност, както си бачкаш разгръщаш нещо и ти хрумва нова идея.


Цвета: Когато майка ми е ставала на 18, е получила като подарък този грамофон. Той всъщност е куфар: може да се сгъне с колонките си, да му сложиш капака и да си го носиш навсякъде, нещо като уокмен от миналия век. Та, тогава тя и семейството й живели дълго в Рио де Жанейро и на нея ужасно й липсвала България – подарили й този грамофон и тя слушала на него само Емил Димитров. Сега други неща си пускаме, всичките ни плочи са джаз, но не ги завъртаме прекалено често – да работиш на тази музика след третия ден става леко изнервящо. Важното обаче е, че грамофонът свири идеално, а дори иглата му никога не е сменяна. То няма и как – опитвах се да го давам на поправка за дребни неща, но е толкова стар, че навсякъде ме връщат.


Ясен: Преди година бяхме в Лондон и попаднахме в един мъничък антиквариат. И там, сред разни ретро часовници и рамки, стоеше тази чиния с комикс върху нея. И двамата сме малко домошари, така че надписът й – "Тази вечер Фред реши да остане вкъщи и да разглежда колекцията си от корнфлейкс" – страшно ни пасна. После намерихме историята и на самия Фред: авторът му рисува комикси с този герой дълго време и се опитва да ги публикува, но получава 80 отказа. Накрая едно много малко списание се съгласява да пусне нещо, а след време героят става страшно известен и много любим на англичаните. Чинията е тук заради всички тези истории, които са ни симпатични.


Ясен: От хазяите ни в този апартамент има две неща, на които много държим – масивните вградени гардероби в другата стая, страшно са красиви, и тази библиотека. И двамата сме влюбени в това място, защото има някакъв особен дух. Хазяите са много аристократична двойка, супер готини, и според нас са заредили цялото пространство – те например смятат, че е много важно човек да чете по 30 минути всеки ден, и имат над 7000 книги. Не е лесно да се намери красив апартамент, но понякога попадаш на такива, които са невероятни – и ние имахме жесток късмет.


Цвета: По един смешен начин списанието Kinfolk ни беше много важно в началото, когато замисляхме пространството. Тогава пуснахме във фейсбук текст, който описваше апартамента и след това казваше: "Ако имаш нужда от лоу кост офис, не харесваш Путин и търсиш с кого да си споделиш кафето, линковете и понякога обяда, дай знак на мейла ни. Освен че можем да работим заедно, можем да организираме изложби, да се абонираме за Kinfolk, да си вземем котка и въобще да правим, каквото ни хрумне". Оказа се, че точно този абонамент е накарал много хора да ни пишат – и да, предстои да се абонираме за Kinfolk, както и за разни други готини списания.

Малките 5 са на facebook.com/malkite5, в Instagram – malkite5 и на 0885 949 087 


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.