Квартални истории


8 септември 2016 текст Наталия Иванова снимки Ралица Димитрова
Някога София се е събирала цялата между градските артерии Сливница, Мария Луиза, Васил Левски и Дондуков, но днес дори легендите за онова време са утихнали. Една искра сега обаче ги разбужда – идеята на квАРТал фестивал да създаде в това каре "арт място за изкуство и култура по модел на много европейски градове". Преди да започнем да пишем тази нова история на 16 септември, да разтворим старите хроники – няколко часа с хората от квартала ни стигнаха, за да допълним страниците, без които няма как да обърнем следващата.


Задминаваме топлите минерални чешми пред Банята, които с падането на температурите ще потънат в постоянна мъгла, и от улица Искър стъпваме на Екзарх Йосиф. "Здравей", поздравяваме Оли Гоц, програмен директор в Дом на киното и част от колектива на квАРТал, оформил се след "няколко неформални разговора между хора, които живеят и работят тук".


Оли е в София от малка, но прекарва известно време в Лондон и неговия творчески център Шордич, който днес е показно за проекта в главата й: "Когато някой чужденец дойде в града, няма как да му кажеш "отиди в еди-кой-си квартал", както е например Капана в Пловдив. Бързо се разбра, че не само аз мисля така и решихме, че можем да направим нещо хубаво за София в тази посока".


Нашата цел днес е същата, а по пътя си първо срещаме Янка. "Кажете, че Дом на киното е моят втори дом", пише сама визитката си. Дадено, а кога се нанесе в него? "Дойдох тук на 24 април 1979, за да работя към Съюза на българските филмови дейци. Когато киното стана обществено, Стефан Китанов ми предложи да стана касиер – и така от 1992 до сега." Преди да застане зад прозореца в антрето, Янка отговаря за социално-битовия комплекс към Съюза, който преди промените използва мястото за събирания и частни прожекции за важни хора и критици. "В комплекса имаше стол за 1400 души, изискан ресторант с мебели от орех, бар с гледка към двора и страхотен сладкарски цех (с невероятна бадемова и кайсиева торта!). Тук идваха Невена Коканова, Катя Паскалева, Борислав Шаралиев, Въло Радев... Имали сме и по 2 сватби в ресторанта в събота и неделя. Беше много оживено!". Целият този оазис сега е супермаркет, но и времената са се променили. "Много млади хора идват да гледат филм, но други предпочитат за тези 8лв да си вземат бира и мезе. А няма друго чувство като това да гледаш кино на голям екран." Така е, казваме, и за чао обещаваме на Янка да идваме на раздумка и кафе "у тях" преди да седнем в салона.


Курсът ни продължава по същата улица, а след 50 метра спираме при Краси – дърводелец и "кмет на квартала", шегува се след първото "добър ден". "По професия съм строителен инженер, но ето на́ – провървя ми и така вече 23 години. Не чертая на компютър, защото всичко ми се получава по древния начин. За квартала какво да ви кажа – занемарен е, едно време беше друго. Не се поддържат сградите, иначе хората са много симпатични." Обратното със сигурност е по-трудно за поправяне, затова гледаме на олющените фасади с едно наум, че с малко внимание и средства бързо биха светнали.


Хубавите сгради привличат и Оливие Рош, който идва в София преди 13 години и настанява малкия си френски ресторант L’Etranger на Цар Симеон 78. "Избрах мястото, най-вече защото фасадата беше красива. В началото отсреща имаше фризьорски салон, а до него – редакцията на вестниците Труд и 24 часа. След време продадоха имота и направиха галерия, а после – магазин за детски играчки. Първата по-голяма промяна беше появата на French 75 на ъгъла. Чувал съм, че преди на същото място е имало две емблематични заведения за онези години".


"В началото идваха много възрастни хора, отваряха вратата и питаха: "А, това пак ли е кръчма?", вече ни разказва Елица на отсрещното кьоше Сердика-Цар Симеон, което пази камара истории под масата. "Говори се, че в мазето на нашето French 75 преди години са се събирали много музиканти и са правили купони до сутринта. Нали знаете, когато на човек му е приятно просто да стои някъде – така се почувствах още първия път, когато стъпих тук."


Знаем, казваме в сегашно време. "Вечер тук много малко хора се разхождат случайно, всеки е тръгнал в конкретна посока. Най-вече идват чужденци, за да видят нещо автентично – тях няма да ги впечатлим с мол или Витошка." Такива туристи харесваме и ние, а днес в квартала дори се чувстваме малко като тях. Остава само някой да ни каже каква е историята с двете "емблематични" заведения. "Питайте този човек, той е в района отдавна", сочат ни към магазина за платове на другия тротоар.


Ето как попадаме на кварталния хроникьор Лъчезар, който започва с "тази улица е била Червените фенери на София" и продължава с "тук е живяла старата аристокрация, къщите са строени по царско време с големи апартаменти отпред и малки от вътрешната страна – за прислугата." По въпроса за баровете той е особено компетентен, защото през 90-те държи "бандитския" Марта, заобиколен от игрални зали и няколко гастрономични перли като Веселото кебапче (преди това Морски дарове). През 60-те и 70-те на това място е бил и най-известният за времето си ресторант Гамбринус, днес "ей тази жълта сграда, в която всяка вечер е имало жива музика и хора от цяла София." Но защо и кога изобщо стана толкова тихо?


"Правиха основен ремонт на Мария Луиза цели 2 години. Улицата беше затворена, изкопаха всичко, извадиха релсите. Хората започнаха да се изнасят. А ако знаете как беше през 90-те – вечер целият булевард се затваряше, излизаше оркестър, виеха се хора. Дори трамваите понякога спираха да изчакат", продължава да се усмихва над спомените си Лъчезар. Дали тези бурни години му липсват?


"Тук съм от 1993 ("как от 93-та, 94-та беше!", провикват се Коцето и Вальо от сервиза отсреща). Ето тези двамата са от малкото останали още от онова време. До 2002-2003 всичко работеше и беше много живо. Витошка не беше нищо в сравнение с нашето каре! Уви, обаче общината не прави нужното, за да е така и сега". Историята остава с отворен край и едно "дано да бъде другояче", с което напускаме баровския ъгъл и тръгваме напред към Раковски.


Украинката Ани ни посреща на номер 59 с престилка и "шест години от първата торта до днес." А защо нейната Цукерня Савенко е с адрес надолу от Дондуков? "Харесах много мястото. Преди свързвах този район най-вече със Сточна гара, но сега за мен това е истинската стара София. Действително, когато наех помещението преди една година, всичко беше разбито, но после оправиха улицата и тротоара и хората започнаха да идват".


Любимото време на Ани е нощем, когато има много работа и трябва да остане в сладкарницата: "Заключвам се, оставям лампата да свети и гледам навън. Минават много хора – семейни двойки, възрастни, млади, влюбени, хванати за ръка, стопани с кучетата си, самотници, които размишляват." Като филм с много сюжети, казваме си, докато опитваме тортата с карамел (не сме яли по-хубава от много време) и наблюдаваме движението през прозореца – градът наистина е хубав мизансцен, когато не следим стрелките на часовника.


След тези бавни минути пак тръгваме по Екзарх Йосиф, но вече в посока Васил Левски, където се отбиваме за бира в антикварния бар Sterling. "Това място е било в самия край на София, принадлежало е на турчин на име Исмаил Бошнак. През 1885 евреинът Израел Леви купува земята и я разделя на парцели, които после продава. Ако се загледате в по-старите къщи, още можете да видите името му. Обикновено по-красивите имоти с орнаменти са на евреи, а по-смачканите – на македонски заселници, каквито главно са се нанасяли тук", разказва ни собственикът Тони Йорданов, който днес се радва на последните дни спокойствие, преди учебният сезон в Математическата гимназия да започне.


"Проблемът на квартала е, че за някого тези стари къщи не са никаква ценност", слага точка той, а ние добавяме наша с друга идея: стойността на едно място се измерва с колективната грижа за него. Иначе е ясно, един човек квартал не прави, но ето как на тези страници събрахме цяло ято – остава само да започнем наново с "имало едно време, има и днес".

квАРТал фестивал е между 16 и 18 септември, очаквайте програмата в следващия ни брой и на facebook.com/kvARTal.kolektiv 


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.