Маймуна на свобода


15 септември 2016 Емануела Иванова
Сигурно сте чули, че има "някакъв нов български филм" на име Маймуна. И ние чухме, после го гледахме и веднага ще ви кажем – изобщо не е "някакъв". Това са 90 минути леко, мъдро, красиво, докосващо, малко магично и много истинско кино, в които кардиограмата ти се изравнява с тази на героите, a накрая си щастлив, че си го преживял. И че някой го е направил – Димитър Коцев-Шошо, писател, сценарист и режисьор на Лора от сутрин до вечер. "С най-готиния екип" тук той снима историята на Ива и Мая – две сестри с различни майки, общ баща и общ проблем, свързан със здравето му. Има и маймуна, която яде банани от ръцете им, но каква е метафората, защо грозното е скучно и за какво не са прави египтяните, питаме Шошо – защото той най-добре ще ви разкаже за филма, без да ви го разказва.


ИДЕЯТА
От много отдавна искам да снимам филм с деца и тийнейджъри. На тази възраст хората са необременени и мога да използвам енергията, която носят, преди да бъде развалена от преподаватели, специалисти, логопеди и всякакви такива. Още тогава си представях историята с две сестри, които да са различни, но да се допълват една друга. В началото си мислех за много по-краен и провокативен филм, първото му заглавие дори беше Гаднярки. Оказа се обаче, че аз не мога да направя филм за гаднярки. Други могат, но не и аз. Затова в Маймуна тийнейджърите са мислещи, активни, емоционални и добри – защото за мен те са такива. На една от египетските пирамиди някой е написал, че младите са провал, нямат интереси, мислят само за себе си, безотговорни са и какво ли още не – така са говорили хората преди 4 000 години, така говорят и днес, но аз не съм съгласен. Всяко следващо поколение е по-добро от предишното и по-младите са по-свестни един към друг от нас. Дори лъкатушейки, човечеството се развива в положителна посока.


КОНФЛИКТЪТ
Във филма сблъскваме двете млади момичета със страха от смъртта, защото за мен любовта и обичта се доказват най-добре пред Края. Любовта за цял живот не се разбира в деня на сватбата, а в деня на смъртта – тогава тя добива стойност. В книгите и филмите винаги съм харесвал крайните ситуации, защото те са средата, в която човек изпъква какъвто е – слаб, силен, смел, страхлив. Предизвикателството за нас пък беше да представим трудностите на двете сестри не като нещо тежко и угнетяващо, а като нещо позитивно, от което те израстват, защото са такива, каквито са и знаят как да се справят.


КАСТИНГЪТ
Беше голяма и дълга лудница. Бързо намерихме голямата сестра – Ива (Радина Боршош), но търсенето на малката – Мая, беше инфарктно. Два месеца преди снимки, което си е в последния момент по сроковете в киното, намерихме Александра (Костова). Късметлии сме с това дете, а нашият принос е, че не спряхме да търсим и не се съгласихме на компромисен вариант. Двете много бързо се сработиха, а и за мен беше лесно, защото, освен талантливи, са и много интелигентни. Казвах им какво искам от тях и получавах възможно най-доброто изпълнение отсреща. Опитните актьори като Ана Пападопулу, Юлиан Вергов, Радена Вълканова, Леонид Йовчев и Станимир Гъмов направиха страхотни роли и също бяха страшна подкрепа за малките. В нито един момент не са се държали с тях като звезди, дори мисля, че може би научиха това-онова от момичетата.


ЕКИПЪТ
След като сам написах Лора от сутрин до вечер, този път реших, че искам да си говоря с някого. Работата по сценария с Иван Марков беше много голям плюс за филма и за мен самия. Палехме се, дразнехме се, предизвиквахме се, прекарвахме часове заедно и дори разговорите за глупости се оказаха полезни за процеса. С оператора Александър Станишев пък работя за първи път и ми допадна специфичната му лудост и желанието да види още и още от живота и света. Непрекъснато търси и се подлага на съмнение, което много ми харесва. Обичам да работя с такива търсещи хора, защото другото е смотано и нереално – никой не може да знае всичко, а ако претендира, че знае, значи е някакъв измамник.


СМИСЪЛЪТ
След прожекция в Пловдив един човек дойде при мен с: "Извинявайте, само една дума да ви кажа: разлюляхте ни". Ето за това са всички усилия. Аз съм доволен от Маймуна и не отричам самочувствието, което ми носи – свършихме добра работа. Сега не се притеснявам от премиерата, а я чакам с кеф – като среща с приятел, когото не си виждал отдавна, но знаеш, че ще му разкажеш нещо, което много ще му хареса.


МАЙМУНАТА
За мен всички сме маймуната, но не е задължително всеки да възприеме филма по този начин. Маймуната е онази твоя специфичност, която трябва да си обичаш и която трябва да освободиш. Тя е вътрешната ни лудост – важно е да си я отглеждаме, защото иначе е много скучно.


ГРАДЪТ
Градът е красив във филма, защото аз обичам София. Може да не става по-хубава с темповете, с които би ни се искало, но и в момента тя е хубава. Грозното не ми е интересно, което не означава, че не го виждам. Просто съм избрал да показвам хубавото, за да повярват в него и другите.

Маймуна тръгва премиерно в кината на 30 септември
facebook.com/MonkeyMovie


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.