Мастилница за четирима


13 октомври 2016 текст Наталия Иванова
Или как четири игли рисуват спомени в двата края на Раковски

Започваме тази история от втора глава. На няколко квадрата двуетажен уют на Раковски 152 Ивета, Димо, Никола и Емо (Kainone) вдигат номера на улицата от 65, където е първото им студио, и отварят втората си Мастилница. Концепцията им не се е променила: "да избягаме от идеята за класическо тату студио, където всичко е черно и имаш чувството, че нещо не е както трябва". Речено-сторено – интериорът с цветни акценти и прозорец вместо четвърта стена са верни решения, когато светлината е добре дошла. Особено в дъждовен понеделник като този, в който слушаме как иглите им разказват за едно дълго приятелство и няколко капки смелост – потапяме перо в мастилото и записваме всичко от началото.


"Още от дете исках да се занимавам с това – вуйчо ми беше татуист и непрекъснато беше пред очите ми. Аз толкова харесвах идеята, че дори си бях направил собствен каталог и рисувах децата пред блока", спомня си Емо (или Кайнеца, както всички го наричат). "Той е подстрекателят цялата работа да се случи", допълват останалите. Четиримата се сблъскват първо в коридорите на гимназията по приложни изкуства, която завършват заедно – с изключение на "изящника" Емо. Днес до един оценяват часовете, в които са наблягали на светлосенките и основните тънкости в рисуването, защото "всеки татуист трябва да знае правилата", макар че дипломата не значи нищо, ако нямаш въображение и не можеш да импровизираш.


"Не работим по каталог и изобщо нямаме такъв. Или човекът идва с дизайн, който си е харесал, или правим проекти специално за него: първо изслушваме, а след това си представяме какво е в главата му", казва Димо – специалист по геометрията и ситните форми, които студиата често отказват заради детайлите и риска да изчезнат с времето. От неговата "школа" по миниатюри е и Никола, който рисува и живопис до най-малката подробност, но избягва геометричните форми, защото от тях го "боли глава". Ивета пък харесва мандали и dots to lines рисунък, въпреки че най-често й се налага да оставя реализъм по кожата – лица, цветя и светлосенки. Олдскул майсторът в квартета е Емо и това си личи веднага по розите на ръката му, които си е правил сам, за да се упражнява.


"В началото повечето татуисти рисуват върху себе си – трудно ще намериш някого, който е съгласен първата ти работа да е върху неговата кожа. Това обаче е добра практика, защото усещаш колко точно да натискаш с иглата и можеш да се поставиш на мястото на човека на стола", съгласяват се всички, докато ни показват някои от първите си опити (няколко рози върху Димо са дебютът на Ивета). "Преди да започнем всеки работеше сам вкъщи, за да натрупаме практика. Лека-полека дойде и идеята за студио. Първият ни опит не проработи, но след време, докато бях с Никола на вилата му, решихме да се стегнем. Така се впуснахме в цялата бюрокрация около основаването на Мастилница и за година всичко потръгна", връща ни назад Димо.


Две години практика на Раковски 65 са достатъчни за цяла книга. Отказвали ли сте да татуирате някого? "Много пъти", казват в един глас, а Никола си спомня прясна случка: "17-годишно момиче се появи и поиска сърце точно под окото. Отказахме, но по-късно я видяхме на улицата – все пак го беше направила някъде другаде. В подобни случаи поне нашата съвест е чиста". Прибързаните имена на половинки са друга редовна грешка и всеки тук е заличавал поне няколко. Често обаче молбата отсреща е сериозна: "Веднъж при мен дойде учителка на 68 години и поиска да прикрия белег с една много симпатична рибка. След седмица се върна за още две татуировки. Върху увредена тъкан се работи трудно, няма какво да задържа мастилото, затова е важно да обясниш на човека, че трябва да го възприеме повече като спомен, отколкото да държи на самата рисунка", разказва Ивета и с това обобщава разбирането на всички – че татуировката е най-вече преживяване, което пазиш, след като излезеш от студиото.


"Едно от най-интересните неща в тази професия е, че всеки ден прекарваш време с хора, с които в друга обстановка не би завързал разговор. Татуирали сме дипломати, адвокати, съдии, хирурзи, учители, професори – всички те стоят часове наред до теб и често започват да споделят. Така ставаш по някакъв начин и психолог", казва Димо и предизвиква всеобщо съгласие. "Както и преди съм казвал, в нашата работа не спираш да се учиш", довършва Емо, за да ни убеди окончателно – след тези две страници бихме оставили и кожата си под тяхното мастило.

Мастилница са на Раковски 152 и Раковски 65
Следим ги на instagram.com/mastilnicatattoo и facebook.com/mastilnitsa


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.