Нещата от живота: Илия Темелков


10 ноември 2016 текст и снимка Наталия Иванова
Няма как поне да не сте се разминавали онлайн. Илия (или soregashi) е технологичен самурай с няколко профила: фотограф без претенции в инстаграм, все по-внимателен потребител на фейсбук и верен поданик на туитър (който му намира и първия стаж). Две години назад от днешния момент щяхме да го сварим на прага на емиграцията след висше по Книгоиздаване, но подходящата работа го дърпа за шлифера и го връща в редакцията на HiComm.

В списанието Илия Темелков се подписва под статии за технологии, интересни дори на най-големия лаик, а отскоро срещу името му стои и награда за майстор-писач на "дълги форми в печатни медии". Изглежда, че тук е в свои води, но днес клавиатурата говори под нашите пръсти – за една талантлива фамилия, няколко ключови реда онлайн и технологиите като шорткът към най-хубавото офлайн.


ТЕХНОЛОГИИТЕ
Дядо ми беше много запален по тях (сега има профил във фейсбук) и купуваше вестник Компютри, за да се информираме за всичко ново в сферата. От първи клас у дома имаше мощен компютър (с цветен монитор и 2GB памет) и всичко това ме насочи да кандидатствам Програмиране в гимназия в Правец. След година обаче разбрах, че тази страна на монетата не е моята и се върнах в София. Намерих си работа в интернет клуб, където прекарвах по 12 часа пред монитора – използвах ги за социални мрежи, четене, информация и собствен блог. Всъщност открих първата си работа по специалността през туитър: споделих, че си търся стаж, извикаха ме на интервю във вестник и след две седмици вече пишех статии за технологии. Беше комбинация от късмет и точните хора, които ми дадоха шанс.


ФОТОГРАФИЯТА
Баща ми е фотограф и снимането винаги е било част от моето семейство, въпреки че аз развих интерес едва в края на гимназията – покрай Flickr, където всеки ден разглеждах кадри. Нямам идея как ми е хрумнало, но веднъж написах статус във фейсбук, че много ми се снима, а нямам фотоапарат. Моя приятелка го беше видяла и ми предложи своя Canon – така започнах. Тогава нямах възможност за друг обектив, освен китовия върху него, и благодарение на това се научих на много неща – ограничението в технологията често има точно такъв ефект. Пречеше ми обаче, че непрекъснато трябва да нося това голямо нещо със себе си, докато по същото време смартфоните имаха все по-хубави камери, които и аз започнах да използвам.


ИНСТАГРАМ
Помня как тази стилистика избухна много рязко, а скоро след това Ню Йорк Таймс сложи снимка от инстаграм на първа страница. Така изведнъж фотографията с телефон и филтри се оказа мейнстрийм. Това не е задължително лошо, защото можеш да видиш много гледни точки към ежедневието. Ето например листата, които падат пред нас – те не са нищо необичайно, докато не ги извадиш от контекст. Напоследък и аз просто хващам телефона си и щракам, но пейзажите и симетриите вече не са ми интересни и се старая да улавям моменти от улицата, вместо да ги режисирам. Най-голямото ми притеснение е да насоча камера към някого и така да вляза в личното му пространство – в такива моменти усещам ограничението на телефона за сметка на дългия обектив на фотоапарата.


ОНЛАЙН
За мен е безценно, че благодарение на технологиите сега в джоба ми има джаджа, с която мога да чуя майка ми, която живее в Париж, сестра ми, която е в Копенхаген, да получа обаждане от другия край на планетата, което мога да отразя в работата си или да следя идеите на хора, които харесвам. Това е важно и позитивно. Друг е въпросът, че скачаме на всичко като деца на шоколадови бонбони и се натравяме преди да успеем да се отдръпнем. Много пъти се е случвало и на мен самия, но се старая да ограничавам разсейките до минимум. Това прилича донякъде на медитацията – в главата на много хора тя означава да се изключиш от всичко, но всъщност идеята й е по-скоро да успееш да фокусираш съзнанието си само върху едно конкретно нещо

ОФЛАЙН

Истината е, че с много от приятелите и познатите ми в "реалния" живот съм се запознал онлайн – от музикалния форум на Z-Rock до първия Instameet, където засякох цялата клика инстаграмъри, и TBB (twitter blogger beer) срещите, от които познавам огромна част от хората в бранша. Тази година така се запознах и с един журналист от The Verge, когото много харесвам. Бяхме на мобилния конгрес в Барселона и го мернах в пресцентъра, но не знаех какво да правя и написах в туитър: "Чудя се кое е по-глупаво: това, че се притеснявам да заговоря този човек, или да отида и да го обезпокоя". След 30 секунди той ми отговори с "По-добре ела". В крайна сметка проведохме интересен разговор за това какво е да пишеш за технологии в The Verge и какво – в България, който едва ли щеше да се случи иначе.


ЯПОНСКАТА КУЛТУРА
Имам изключителен интерес към Япония, който се канализира, когато започнах да гледам японска анимация и да чета комикси. Дълго време ползвах за никнейм someonе, но се сблъсквах с очевидния факт, че не съм единственият, на когото е хрумнало. Така реших да преведа "някой" на японски – излезе soregashi, както днес ме наричат много хора. По-късно разбрах, че тази дума значи нещо доста по-сериозно: тя е архаизъм в японския език, който самураите са използвали в смисъла на "аз, който съм смирен пред своята съдба". Помня, че като по-малък прочетох Шогун и много се впечатлих. Мисля, че улавя доста добре есенцията на онова, което се случва с Япония през вековете – изолацията, порядките, съхранената и до днес култура, която не прилича на никоя друга. Японците са способни да превърнат всичко в нещо специално – виж икебаната, калиграфията и дори нещо много съвременно като косплея. В него хората се учат да шият, да работят с дърво и метал и сами да правят костюмите си – не са просто консуматори, а участници в целия процес.


ГРАДОВЕТЕ
Лондон, Ню Йорк и Токио са трите места, които от малък искам да видя. Бях в Лондон само за седмица, но безкрайно ми хареса – в рамките на три пресечки можеш да видиш от най-лъскавите, богати и помпозни неща до най-долната мизерия. Другото, което ме впечатлява в по-големите градове, е разнообразието в културния живот. Миналата седмица бях в Париж, където в една и съща вечер имаше три концерта на групи, които бих гледал на живо. Тук това много ми липсва, макар от време на време да има проблясъци. Отделно София е много сива, когато мръднеш от балона в центъра, и често е жертва на кофти реформи. Ето – ремонтът на Козлодуй е точен пример за сивите дрехи върху една иначе хубава улица. А ако трябва да опиша града ни като човек, той ще е онова доста интелигентно, но малко смотано хлапе, което се намира в преходния период между неосъзнат тийнейджър и пораснал човек. Няма обаче друго място на тази планета, където на всеки трети ъгъл да мога да ти разкажа история. Това ме задържа тук.

Илия Темелков е на instagram.com/soregashi и twitter.com/soregashij
Статиите му следим в списание HiComm и на hicomm.bg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.