Prego, Roma!


8 декември 2016 текст Ирина Димова
Думата на върха на езика на Рим не е "Чао". Италианците посрещат с "Прего" и изпращат с "Бона серата", а речта им удвоява всяка втора буква в провлачена радост от живота. Градът им е точно това, което сте виждали на снимка или, в по-добрия случай, във Великата красота на Паоло Сорентино. С опазен микс от архитектура от 22 века и нито една сграда от стъкло в центъра, Рим прилича малко на музей, но е жив, здрав и активен до 5 сутринта, когато се прибираш, сричайки по шахтите Senātus Populus que Rōmānus – или SPQR, знакът на Римската република. Туристите, естествено, пречат: обожават селфита с нещо крупно за фон (я Ватикана, я Колизеума), закриват с якетата си Фонтана ди Треви и лазят като мравки сред имперските руини около Форума. Слава богу, Рим е много по-висок от всички нас – трябва само да вдигнеш очи към колоните и статуите, подпиращи небето, за да се отскубнеш. Какво още ни възхити в града за три дни в края на ноември, идва на бързи глътки като италианско еспресо.

МИНИТО
Едър джип с номер 666 в Рим няма да видите – движението е основно мачбокс. По тесните улици бръмчат мини купъри, фиати 500, смартове и полудели веспи, които образуват безкрайни паркинг кордони, когато най-после замълчат. На тръгване оттук мечтаеш за каска и внимаваш много повече с пресичането – си, си, дори и на пешеходна пътека.


МОНТИ
Спахме банално в артистичния квартал Трастевере (където питиетата и акордеоните не спират до зори), но душата ни остана в Монти. Започва веднага до Колизеума и главната Via del Fori Imperiali, а е тих красавец с фасади в гамата на залез (или банкнотата от 50 евро), сигурно добра храна и бомбастични наеми. Като пораснем, ще идваме тук. Ще трябва и на ръст обаче – дръжките на гигантските входни врати понякога се достигат на пръсти.


ЕСПРЕСОТО
"Тук не се сяда за кафе", казва местният ни гид, когато го молим да подвием крак. Еспресото от три глътки се пие като шот на бара, а ако го искаш за навън, го дават в миниатюрна пластмасова чаша с капаче, да не ти изстива. Дребно нещо, а възхищава. За пълна долче вита, добавяме шоколадче и се чудим защо, за бога, досега сме се будили с водна чаша кафе.

ЧИСТОТАТА

Рим не е кристално чист и ако попиташ, ще ти кажат да си хвърлиш фаса на земята с финт. Защо обаче? Защото след малко (или поне довечера) ще минат колите чистачи, които някак успяват да изсмучат и цигарите измежду паветата. Караха и по петите на протеста, който засякохме в града, за да съберат веднага всички кенове, смачкани в краката на Колизеума.


АПЕРЕТИВОТО
Италианската традиция да се пийне и хапне светски след работа е много шик. И много щедра. Паста, салами, брускети, тиквички, кус-кус се редят на шведска маса с икономична оферта: или плащаш на чиния, или купуваш само питието към нея, или има фиксирана цена за двете. Порциите с връх издават туристите – местните след това отиват и на вечеря.


РЕКАТА
Тибър – или Тевере на италиански – се вие като анаконда през града с масивни мостове, малко графити по зида и остров Тиберина на един завой, където през лятото на хората им се случват случки и събития. Къпане не се практикува, но Рим е на коляното на ботуша, така че след 30-40 минути с влак може да се топнете в Средиземно море – от пролетта.


СТЪЛБИТЕ
Градът на седемте хълма е буквален прякор на Рим, заради който надморската му височина се колебае между 10 и 140 метра. Равната разходка спонтанно се превръща в преход, в който изневиделица изникват стълби – за да скъсят разстоянията и да ви стегнат прасците. Живописни са и някак романтични: нямаш идея къде ще те отведат, но копнееш да тръгнеш.


МЪЖКИТЕ КОМПАНИИ
Преброихме нула момичешки групички, обичайни за софийските барове, но мъжките са повсеместни и забележителни – вечерят с апетит, смеят се, пият вино след вино и създават най-приятния шум в заведението (в нашия случай, траторията Meridionale в Трастевере). Не разбрахме за какво си говорят, но въпреки костюмите, изглежда не обсъждаха борсата. Нито жените си.


ПЕКАРНИТЕ
Когато влезеш вътре, забравяш и за калориите, и за портфейла си – ухае страшно и е страшно скъпо. Ако изглеждаш печен, ти дават да опиташ от всичко, така че накрая си тръгваш с 15 сладки с шам фъстък и кедрови ядки за някакви си 64 лева. Не че не си струват, мамма миия добри са – хем хрупкави, хем меки и с дъх на бадем, който ти се залепя на езика завинаги.


ДЪРВЕТАТА
С кацането в Рим идеята за каменен град пада през прозореца. Гигантските борови чадъри (на име Pinus Pinea, местни средиземноморци) са разкошни, величествени и навсякъде – дори в парковете, които са толкова големи, че сред тях има кръстовища. Между паветата и сред руините избива крехка зеленина на ръба на декември, но в това няма нищо сюрреалистично – времето тук не е спряло. И никога не е спирало.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.