Топ 20


21 декември 2016
Нещата, които направиха живота ни по-хубав. През 2016.

Сутрините
Сreative Mornings се появиха у нас в края на 2015, но през 2016 станаха любимото събуждане с кафе и разговори на креативните глави. И не са само те. Срещите на закуска са си мини тренд, който щеше веднага да стане макси, ако не бяхме толкова поспаливи. Ето ни я мисията за 2017.


Тату студиата
Мастилото вече се разлива открито от пръстите до челюстта и студиата не се забавиха да излязат от тайните стаички. Мастилница се разраснаха, Smokov се разшириха, White Rabbit тъкмо изскочиха от шапката, а местата им приличат на арт ателиета. Каквито и са.


Споделеното майчинство
Модерният Млечни вампири, изчерпателният Parentland, смешният Майко мила – все блогове, родени тази година, в които едни майки споделят с други как гледат децата си. Живо, истинско, полезно и най-вече – с уважение към жената в майката. Приятно ни е, new mamas on the block!


Дроновете
Бррр, не онези, които бръмчаха над Седмочисленици на Великден (!?), а тези, които кръжат в инстаграм. От скъпи играчки дроновете станаха скъпи орли, които хващат неземни кадри от небето. Дори децата ги искат за Коледа – върти се светът, даже лети.
© instagram.com/mihailpopov


Откритият офис
Навръх лятото Credo Bonum показаха как се прави в една живописна градина на Кракра 16. Да работиш на въздух, докато наоколо жужат идеите на останалите с лаптоп, е истинска симбиоза между труд и удоволствие – даже без да има мохито.
© Радина Ганчева


Мини фестивалите
На мейлите ни с опашка @programata.bg и тази година имаше лавина от концепции за всякакви събития, някои с първо издание, други – с поредно. Знаем колко мускули трябват, за да направиш и най-малкия фест и колко безценен е той за средата ни – сега го пишем на глас.
© Skye Cripps & Чиприян


Графитите
Не просто така в безистена до вас. Спреят излезе в едри мащаби на светло, и в най-тъмния тунел видяхме фаровете на Nаsimo, а бандата на Urban Creatures превърна квартал Хаджи Димитър в жива галерия за градско изкуство. Дори Общината харесва това.


Арт баровете
Можем да броим поне до три нови – Kick’s, ARTarea и Петък, за които всеки ден ще чуеш някоя добра история от вчера. Казваме им арт, защото не се сещаме за по-приятен антипод на лукс, иначе са просто жадни за смислени срещи и лежерни до голи тухли.


Фоторепортерите
Тези, които държат обектив срещу големите конфликти на деня, за да видим бръчките, иначе добре загладени от медиите. МакКъри, Бучарели, Тимъти Алън и Скот Брауър дойдоха на ръка разстояние за хубав шамар по нашата пасивност. Не пазихме бузата.
© Steve McCurry


Българското кино
Кога последно отидохте на български филм в петък вечер, вместо на парти? Да, през 2016. От мъка до смях и само с една дума киното ни дръпна с километър напред – Жажда, Слава, Безбог и великата Маймуна бяха скок. Догодина – Възвишение.


Пътят навън
Полетите ни зачестиха рязко покрай влизането на още една нискотарифна авиокомпания в Терминал 1. Освен ура за това, щяхме да ѝ кажем и името, ако возеше винаги гладко, но явно още им се сърдим на ирландците за няколко разхвърляни по летищата дни.


Пътят навътре
Йога, медитация, ритрийти, солни стаи, дзен практики и всичко за себепознаване и осъзнаване. Не са от вчера, но в последно време по пътя към себе си и срещу стреса и фалша, в който живеем, тръгнаха много. Не е мода, а необходимост, така че вървим, мълчим и дишаме.


Детските площадки
Новите не са десетки, може би са две (в парк Възраждане и на Слончето в Борисовата), но покрай зeйналите плочки и назъбения асфалт при ремонтите в града, и тези ни изглеждат нереални. Но ги има – пролет 2017 ще бъде малко по-мека за падане по дупе.


Поетите
Соул Уилямс и Акуа Нару ни разпаднаха на срички, но се събираме за едно "respect" към тези, които докараха вълната споукън уърд и при нас. "Накъде отиваш? Накъде отиваш? На-къ-де?", пита нашият Стругаре, а ние отговаряме "на добре" и пълним чаши за лириката със съдържание.


Чаканите
"Ако преди 30 години ми бяха казали, че ще чуя Queen на живо, нямаше да повярвам", шепне бащата на един от нас, докато запис на Фреди просълзява тълпата от екрана отсреща. Как стои Адам Ламбърт в уравнението няма значение, щом си тръгваш с такъв спомен за милиони.


Уютът
Годината беше сурова, така че си взехме нещо от север да ни топли – датската хюга. Покрай това затвърдихме, че естетиката храни не само окото и да си създаваш комфорт не е глезотия, а нужда. Завоят на българския дизайн към скандинавския пък вероятно вече е стигнал и у вас.
© Polina Ilieva Photography за OurHood


Комиците
Не онези от екрана в хола, много молим. От "Оскър Уайлда на комедията" Дилан Моран до безскрупулния Джими Кар, през пролетта се смяхме искрено на едни от най-големите в стендъпа. Българската колегия също се раздвижи, но още чакаме пънчлайна.


Фотографите
С микрофон. Не чухме Лени Кравиц на живо, но видяхме как снима собствените си папараци, а после взехме автограф от Брайън Адамс върху фотоалбум, преди да пеем в дует в Арена Армеец. Внушителни изложби бяха тези, мерси на фондация Мусиз и за двете.


Готвачите
Вече всеки готви (или поне се учи), но тук протягаме чинии към Miam, Столова и останалите про готвачи, които ни сервираха домашно и лично на чуждо място. Моментите на тези маси оставиха дълъг послевкус – на добра храна и хубава среща.


Екипът
Това е лично съобщение. И личната ни първа позиция в топа на 2016. След сериозна турбуленция Програмата намери, изгради и сплоти екипа си като юмрук, който винаги е повече от пет отделни пръста. Благодарни сме на тази трудна година, че ни принуди да бъдем по-добри – като хора, като редактори и най-вече като едно цяло. Заря и за вас!




 

Горе Коментари (1)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
#1 27.12.2016 15:59 musiclover

Re: Топ 20 "Чаканите"

Дечко, разбирам сълзите в очите на бащата, защото израснах с Queen и плаках за Фреди, когато ни напусна. На теб ти липсва този културен контекст, защото си продукт на епоха, генерираща "модулирани ГМО вокални продукти". Нашата носталгия е по автентичните гласове като на Фреди, който се появи в 2 кратки фрагмента на "Love of my life" и "BoRap". Но кой взриви "Герена" в двата часа?
В уравнението на Queen Адам е събираемо от 2009/2011 г. насам. Според професионалната гилдия той е най-добрият мъжки вокал днес: 3,3 1/3 октави класически обучен тенор, "Грами" номиниран, "театрален", пее във всички жанрове, но лично аз предпочитам стоте му концертни версии на Led Zeppelin "Whole lotta love". Брайън и Роджър го наричат "Gift of god" и "глас 1:1 000 000 000" и понеже са легенди в музикалната индустрия, им вярвам. Та за вълнението... Чаках ги цял живот и купих билет в първия ден/час на продажбата, бях с първите на пропуска, заедно с фенове (предимно Гламбърти) от Япония, Франция, Финландия, Италия, САЩ, Англия, с които се знаем от мрежите. С тях пяхме, скачахме, крещяхме в транс на първия ред. Всеки ден (вече половин година) съпреживявам радостната еуфория на този концерт на моя живот.
А на хард "Той не е Фреди" феновете ще споделя, че до мен имаше един такъв скептик, който бе дошъл като придружител на дъщеря си. След второто парче скачаше, а накрая - крещеше разплакан. Това е магията на музиката...
P.S. Може да прозвучи непатриотично, но Jeremy? бяха подгряващият умалител....