681: Минало в бъдеще време


9 март 2017 текст Нaталия Иванова
Когато Юлиан Манев прекарва ден до тъжните отломки на паметника 1300 години България, една мисъл не го оставя на мира: "А ако аз съм човекът, който трябва да направи нещо, за да не бъде съборен?" За деветте си години във Великобритания той печели няколко награди (последната е стипендия от Архитектурния институт в Глазгоу), работи по възстановяването на King's College в Лондон и непрекъснато следи решенията около нашите монументи.


Така разбира и за предстоящото демонтиране на паметника пред НДК през април или май. От това "безумие" започва и историята на проекта му 681 – или "Мемориал, който събира всички и разкрива кои сме", както го нарича още Юлиан, защото дава общо бъдеще на съборените през 1978 военни паметни плочи и рушащия се 1300 години България на проф. Старчев – с парк и музей около тях. Как архитектът е разчертал подробностите, гледаме на 681-project.com, а сега говорим с него за правилните въпроси, важните действия и нашето право да кажем "да" на такъв проект.


ПРОФЕСИЯТА
Дядо ми беше архитект и още от дете знаех, че искам да се занимавам с това. Никога дори не е било под въпрос дали е за мен. Разликата е, че сега имам възможност реално да практикувам тази професия. По-голямото решение, което ми се наложи да взема, беше през 2008, когато дойдох във Великобритания, за да уча. Приеха ме в Queen's University в Белфаст и то във време, когато архитектурата, най-вече в Северна Ирландия, претърпяваше ренесанс. Образованието ми съвпадна с този период и това оказа сериозно влияние върху начина, по който днес мисля и работя по проектите си.

ВЪПРОСИТЕ

Вероятно най-важният урок, който успях да науча тук, е винаги да задавам въпроси, независимо дали нещо вече изглежда решено. Едва когато те са правилни, идва и отговорът – дали ще бъде архитектурен, политически, физически, няма значение. По отношение на паметника, има няколко въпросителни. Какво символизира той? За кого е? Какво би било бъдещето му, при положение че настоящето му е толкова тежко? Как би могъл той да има смисъл и да придава нова стойност за града? Старият мемориал на Първа софийска желязна дивизия е бил напълно съборен през 1978. Ако съборим и този, затваряме същия порочен кръг и не стигаме до ново решение. Струва ми се, че има бъдеще за този паметник, но в момента е оставен в състояние, в което много хора не го възприемат. И това е съвсем разбираемо


ИДЕЯТА
Всички столици в западна Европа в момента се чудят какво да измислят и предложат, за да се разграничат от останалите градове. В Берлин например монументи от соц времето са възстановени и се използват по напълно нов начин. В нашия случай дори не говорим за паметник на комунизма или някой политически строй, а за такъв, който празнува създаването на държавата. В архитектурното бюро, където сега работя, начинът на мислене е следният: не само да говорим за нещо, а да го начертаем, да го нарисуваме, да го моделираме. Това е и моята идея – не само да обсъждаме хипотези за това какво би могло да се направи, а да предложа реално съществуващ проект, макар и не напълно завършен, който поне да е отправна точка за един бъдещ, по-продуктивен разговор.

ПРОЕКТЪТ
Започнах да мисля върху него през октомври, след като се прибрах от България. Не се върнах в офиса веднага, а четях история, интервюта, статии, ровех из блогове, за да намеря възможно най-много информация по темата. Същинската работа започна през януари. Отне ми близо два месеца, като отделях около 5 часа всяка вечер след работа, както и уикендите. През цялото време ме поддържаше идеята, че ако не се действа сега, паметникът ще бъде съборен и ще чувствам, че не съм направил това, което съм могъл. Важно е да се разкаже историята не само на 1300 години България, а всички нейни слоеве, цялото й развитие. Затова предлагам желязната арматура, която в момента стои оголена, да прозира под бронзова мрежа. Това е метафора – не да покрием миналото, а да го оставим видимо.


РЕШЕНИЕТО
Знам, че Столична община е провела конкурс за възстановяването на паметника, в който не е бил излъчен победител. А вече се говори за втори, който да се проведе след неговото разрушаване. Мисля обаче, че е най-добре да се обяви конкурс сега – за да се види дали някой няма идея за общо съжителство на двата монумента: 1300 години България и Мемориалните плочи на загиналите войници. Ако се бърза, заради гостуването на Европейския парламент в НДК догодина, пред който "да не се изложим", всъщност ще направим далеч по-добро впечатление, ако представим подобно решение. Моето предложение е само един възможен вариант, то все още не е съгласувано с никого. Идеята е, че може да се случи на два етапа в рамките на следващите девет месеца: в началото на 2018 да се възстанови сегашния паметник, а през това време да се направи конкурс с идеи за плочите, които да бъдат осъществени през 2019. Струва ми се, че все още не сме видели добър проект за този мемориал, който да е наистина стойностен и зареден емоционално.

ОТЗИВИТЕ
Преди всичко беше важно да разбера каква е обществената нагласа. Ако нямаше положителни отзиви, нямаше да има и смисъл да се обръщам към институции. Разбира се, получавам и доста конструктивна критика. Чух се и с проф. Старчев, за да се представя и да обсъдим идеята, тъй като демонтирането на паметника предстои много скоро – през април или май. Не казвам, че проектът ми е абсолютното решение на проблема, но е скица на онова, което би могло да бъде. Най-важното е, че повечето хора го смятат за по-добро решение от това монументът просто да се събори. Имам чувството, че се стремим към някакво идеализирано минало отпреди 1000 години, а не можем да разграничим стойностното от последните 40. Как бихме могли да имаме бъдеще, ако постоянно заличаваме миналото си?

Проектът на Юлиан Манев е на 681-project.com


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.