Забавено темпо


24 май 2017 текст Нaталия Иванова снимки Роза Ангелова и Димитър Градинаров
Когато приятел се върне от йога ритрийт в Гърция, няма как да не му поискаме назаем формулата за спокоен живот с по-малко стрес. От разговора с Ани Григорова разбираме, че най-трудното започва с връщането вкъщи и обичайния режим, но сега сме там на брега с нея за най-ценното – топлия солен въздух, разговорите без напрежение, свободата да останеш сам и да правиш упражнения по силите си.


Посоката ни към Гърция е далеч на изток – Амфилохия, която е добра алтернатива на Лефкада, защото не е застроена, а е доста облагородена. Гледките по пътя след Йоанина са страхотни: планини и от двете ти страни, каньони, девствени и самобитни места, от които започват маршрути за екотуризъм. Още тук усещаш, че времето е спряло – в селата жените са седнали пред къщите и говорят, а мъжете играят табла под някоя гъста сянка. Когато стигнахме градчето Спарто и нашата вила Амалия, усещането се запази. Във въздуха първо те посреща лепкаво съчетание от аромат на лавандула, портокали и евкалипт, заедно с йод и сол от Йонийско море. Хубавото на самото място е, че е едновременно луксозно, но и построено от естествени материали и сякаш не пречи на природата, а съжителства с нея. Освен това зеленчуците, които ядохме през тази седмица, растяха в двора до нас или бяха от местни производители. Там се разхождаха и кокошките, от които взимахме яйца.


Когато отидеш на подобен ритрийт, обикновено не познаваш почти никого. Така се оказвах с 10-12 непознати – от Перу, Панама, Армения, няколко американеца и двама-трима българи. Самата вила обаче е достатъчно голяма, за да можеш да останеш сам във всеки момент. Когато всички се събирахме, беше наистина приятно: имаше хора със сериозни професии, но на тази маса никой не очаква да играеш роля и да се държиш по определен начин. Говорехме си за съвсем простички и обикновени неща и се заливахме от смях на глупави шеги и физиономии – нищо общо с духовната, а по-скоро с човешката ни страна. Макар да не се познавахме, се усещахме близки, вeроятно защото нямаше нужда да правим добро впечатление, а това също е голяма част от почивката.


Всяка сутрин ставахме в 07:30, имаше два часа йога, а след това – обилна средиземноморска закуска с йогурт, плодове, варени яйца, сирене фета и зеленчуци. Следваше свободно време, а около 6 вечерта – отново упражнения. Между практиките бяхме напълно свободни да правим каквото поискаме, да пътуваме или да релаксираме. Дадох си сметка, че сме свикнали, дори по време на почивка, всичко да ни е организирано и някой друг да се грижи да се чувстваме щастливи. Това обаче не отговаря винаги на истинските ни потребности и често оставаме недоволни, дори програмата ни да е запълнена с изживявания. Постепенно разбрах колко е естествено просто да бъдеш щастлив – не като мисъл "хей, много добре се чувствам, дали го провокира тази разходка?", а като усещане, върху което не е необходимо да размишляваш.


Менюто ни беше изцяло изготвено от организатора ни Роза Ангелова, която от години работи в САЩ като доктор по здравословно хранене и сертифициран йога, фитнес и пилатес инструктор. Но това въобще не означава, че храната беше безвкусна. Напротив – беше приготвена от една жена от селото, която готви невероятно вкусно. Хапвахме всякакви неща – от салати, подправени с морска сол на кристали, до лаврак и ципура с "магическа смес" от зехтин, лимон и риган, пити с плънка от спанак и фета и десерти като традиционна портокалова торта, напомняща крем-пита, и дори баклава. Храната със сигурност не беше стриктно диетична, но беше здравословна и естествена и нито веднъж не съм почувствала тежест от нея. Роза спазва следната философия: ако човек иска да бъде щастлив, трябва да обръща внимание и на удоволствията, а тогава и тялото ги усвоява правилно.


Упражненията, които практикувахме, бяха със засилени елементи на Айенгар – форма на класическата хата йога, която е по-скоро терапевтична и подходяща за всяка възраст и ниво на физическа подготовка. Идеята е, че всичко, което не е изпълнено правилно, може да те контузи. Затова детайлът и вътрешната динамика на изпълнение са най-важните – може упражнението да е "вдигни си ръката", но ако го правиш както трябва, веднага усещаш, че има ефект върху тялото ти. От Роза разбрах, че не бива да надценяваш възможностите си. Аз например съм доста гъвкава, но това понякога означава, че опасността да се нараня е много по-голяма.


Когато се прибрах вкъщи, имах чувството, че ме е нямало поне месец. Този път обаче не отидох на работа веднага, а добавих един ден към отпуска, за да помисля върху изживяното и това как мога да го използвам, за да подобря всекидневния си живот. Веднага след такъв ритрийт е важно да не си поставяме твърде високи цели, а по-скоро да помислим как да отделяме повече време за движение, да обърнем внимание на начина, по който приемаме храната си и най-вече на нещата, които създават в нас положителна емоция. Ако си позволим, макар и за кратко, да се разтворим в това усещане, да го разгледаме и запомним, значи сме запазили и едно малко място за ритрийт вътре в нас самите.

Д-р Роза Ангелова е на bwhealthacademy.com и boddhiwell.com


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.