Море на квадрат


29 юни 2017 текст Емануела Иванова снимки Христо Йорданов
Очи, притворени върху вълните на розово море не е сън, а принт върху потник, който вече носим към плажа. Рисувала го е Дара (или Божидара, както никой не я нарича) за новата колекция на Square – авторският ѝ бранд за стрийт облекло, който отвсякъде лъха на море. И няма как да е иначе, защото създателката му е "проходила" на пясъка. Днес е на почти-20 и прави първи стъпки в дизайна, без да се държи за ръцете на родителите си (певицата Белослава и артиста Евгени Йонов), които обаче я подкрепят от-до: в кайт и сърф страстта ѝ, в избора на Плакат в Академията, вместо Графичен дизайн в Холандия, и в мечтите, че някой ден ще направи дом за всички самотни кучета по света. Тук и сега, в началото на юли, все пак най-силно я тегли брегът, а ние я хващаме точно преди да скочи във вълните – за да ни разкаже за връзката си с морето и природата, която виждаме в дизайните ѝ. След час вече сме убедени: заедно с музиката и изкуството, във вените на Дара тече солена вода.


ДА СИ ИМАМЕ УВАЖЕНИЕТО
Вярвам, че ако подхождаш към нещо с добро, то ти отвръща със същото. Така се отнасям и към морето. Уважавам го. Чувствам го като живо и мисля, че ако му направя нещо гадно или подходя несериозно, ще ми го върне. Ето, дори не мога да кажа, че не ме е страх от него, защото ще вземе нещо да ми се случи. Изпадала съм в много кофти ситуации, в които се чудя как съм оцеляла, но това е – виждаш, че е възможно да пострадаш и продължаваш, но внимаваш. Много повече ме е страх от разни други неща – като да спя сама в къщата ни например. Ако съм в апартамент, няма проблем, но в къщата не мога. Сигурно е защото като малка се срещнах очи в очи с един крадец вътре – той ме прецака за цял живот. Сега го разказвам сякаш аз съм победителят в ситуацията, но дълго време изобщо не го усещах така.

СМИСЪЛЪТ Е ЖИВОТЪТ
Кайтът и сърфът не са спорт, а част от мен и не мога да си представя живот без тях. На практика съм израснала на морето, баща ми е сърфист, дядо ми – също, и за мен водата и плажът са съвършенство. Карам и сноуборд, кефя се, но лятото и неговите спортове са в сърцето ми. Те са ме научили да ценя природата, да не хабя моментите и да се радвам на живота. Много хора мислят и се държат сякаш човеците сме най-великото нещо на този свят, но всъщност всичко наоколо е по-прекрасно от нас и трябва да го пазим. Преди дни, по идея на баща ми, със Square стартирахме кампанията Clean Black Sea. Засега тя се изразява в поставянето на табели с този надпис на възможно най-много места по брега, които да предизвикат хората да изхвърлят боклуците си в кофите. Звучи като нещо, което всеки би трябвало да прави, но не е така – красивите плажове извън курортите са ужасно мръсни, морето изхвърля гадости, които не е за вярване, че изобщо са попаднали във водите му. Дори един човек на ден да се вгледа и да вдигне пластмасова чаша от пясъка пак ще е нещо. Ще развиваме кампанията още в бъдеще, но нека да започнем отнякъде.


ВЪЛНИ ПО НОТИ
Много обичам да си пея, докато карам във водата. Нямам репертоар – каквото ми дойде наум, запявам го, но само на тази "сцена", защото се срамувам и рядко отпускам глас пред хора. Приятели казват, че се справям добре, но аз предпочитам музиката да звучи в ушите ми. Не мога без нея – във всеки един момент слушам нещо и дори искам да си купя водоустойчиви слушалки, за да мога да въртя парчета и в морето. Фен съм на какво ли не, стиловете се сменят на периоди, които могат да бъдат и доста кратки. Един ден съм на реге, следващия – на рап, а след това около мен е хаус.

ПЛАВАЩИ ГРАНИЦИ
Обичам да съм заобиколена от хора, да е шумно, да има глъчка. Може би е от възрастта, но пък и баба ми винаги ми е казвала: "Гледай да се събираш с приятели, да има парти с голяма компания". И ей сега да отида у тях, ще срещна гости, така че може би в моя случай не е нещо, което се надраства. В изкуството и Square обаче съм сама и предпочитам да си правя всичко, въпреки че понякога имам крещяща нужда от помощ. С последната колекция ми беше много трудно. Не мога да изброя случаите, в които исках да се откажа, защото наистина нямах никаква представа за процеса. Родителите ми ми предложиха помощ, но отказах – само аз знам какъв е крайният резултат в главата ми и не вярвам, че друг може да разбере. Да мислиш, че сам най-добре умееш всичко е доста твърдоглаво, но съм такава. Все повече обаче осъзнавам, че в живота е важно да позволиш на някого да ти помогне, когато той иска да го направи. Е, уча се и продължавам да се старая да допускам хората до тази част от себе си.


АЗ ❤️ СОФИЯ
До 6-7 клас в училище не понасях града. От малка ме водят на хубави места, за да караме кайт и сърф, и мечтаех да живея на някое от тях, а не в София. Тя ми беше ужасна. Чак когато влязох в гимназията, започнах сама да обживявам местата, които познавах от гостуванията при баба ми в центъра, и ги преоткрих. Сега обожавам разходките по улиците вечер, особено в района около Шишман, Любен Каравелов, Попа. Напоследък се срещам с приятели в градинката на Кристал, защото там се ходи. Всяко място с времето си: преди бяхме пред Народния, а по-рано – при Паметника на съветската армия. Любовта, която развих към града, е причината да не замина преди година. Осъзнах, че никъде не ми се ходи, защото свободата, която имам и изпитвам тук, няма да намеря другаде. Навсякъде, където съм попадала, съм се чувствала сякаш мога да живея там и бих го направила – за половин година, за една, за повече. Но трябва да знам, че след точно определено време ще се върна в София.

Square е във фейсбук и инстаграм
Продава се в Board Shop и Drop in Core Shop


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.