В Милано и в бъдеще


13 юли 2017 текст Емануела Иванова снимки Ивана Стоичкова
Тъкмо бяхме разграфили лятото, когато Ивана Стоичкова дойде да ни разказва за своите три дни в Милано. Прозвучаха ни като цяла ваканция, за която трябва да намерим място в плановете си, а в багажа – и за плажна кърпа. Andiamo!

ГРАДЪТ
Преди да тръгнем, всички ни предупреждаваха, че Милано изобщо няма да ни хареса, но ние заминахме без очаквания и градът успя да ни впечатли. По-малък е от София, но е по-гъсто заселен и въпреки това по улиците му е чистота и свобода. Широки пътища и тротоари минават под арки от плътната сянка на огромни дървета, а на светофарите чакат едва по 3-4 коли, дори в най-натоварените часове. За разлика от всичко останало в мястото, което бяхме запазили за нощуване, локацията му беше перфектна – на крачки разстояние от най-интересното в центъра, включително площада Пиаца дел Дуомо. Той е топ туристическата точка, но дори по него се разхождаш без провиране между фотоапарати. Е, добре е с едно око да следиш "търговците" в района, ако не искаш да се окажеш покрит с гълъби – дебнат, докато позираш за снимка, и бутат зърна в шепата ти, за да съдействат за кадър, накацан с птици, без да им пука дали искаш такъв. След това, естествено, просят пари за "услугата". Хората, с които се разминавахме иначе, бяха предимно местни, изглеждаха щастливи и много красиви. Мъжете в костюми, независимо от градусите, каращи велосипеди, не са мираж, а най-естественото нещо в Милано.


СГРАДАТА
Не си падам по туристическите забележителности, но Думото е от тези, които не бих пропуснала. Сълзите от вида на опашката пред входа бързо се преглъщат, защото престоят на нея е не повече от 15 минути, в които влизат и две проверки от тежковъоръжена охрана. Комбинираният билет за катедралата, терасата на върха ѝ и музея в съседство е 13 евро, а ако не ви се катери тясна спирала с 200 стъпала, има асансьор за няколко банкноти отгоре. Ние ги спестихме и тренировката си заслужаваше, защото води до среща отблизо с ювелирните детайли на постройката, всеки от които е различен. Строежът на сградата минава през няколко столетия, архитектурни епохи и десетки архитекти, оставили подписа си върху фасадата ѝ. Най-хубавото е, че нито един от тях не разваля хомогенната красота, която поразява още в подножието. А от върха можеш да обходиш с поглед целия град, защото до ръба на хоризонта няма гигантски модерни здания, които да ти спъват гледката. Красотата в самата катедрала също пълни очи с който и да е от високите пъстри витражи и особено със статуята на Св. Вартоломей – анатомичните детайли са толкова ясни, сякаш кожата му е свалена.


ГАРДА
Лаго ди Гарда е езеро, на което с радост бих отишла "на море". По-малко от два часа от Милано, 40-50 евро за рент-а-кар и перфектен междуградски път ви делят от кристално чистите му води. Почти морският му безкрай се простира в подножието на Алпите, обграден от кокетни села, обшити с калдъръми и населени със стари къщи с капаци по прозорците. Все едно си на Средиземноморието, но в Северна Италия. Паркирахме в Сало – първото село, което се изпречи на пътя ни, и оттам доближихме прозрачната вода на Гарда. Освен диви лебеди и патици, в нея плуват фериботи, яхти и летовници (предимно немци) от малките пясъчни плажове покрай брега. До него се вие чудесен път, по който може да обиколите всички край­езерни села, а на няколко километра пò на изток стига до крепостния град Сирмионе. Със 7 евро го обходихме "по стената" и затвърдихме гледката и мечтата за ваканция на този бряг.




ГЪРДАТА
За разлика от Милано и близкото му "море", Верона е място, на което не мечтая да се върна и нямаше да съжалявам, ако изобщо не бяхме стигнали до там. Разходката ни до Гарда обаче ни беше приближила на час от града и решихме да го отметнем с основната му забележителност: къщата на Жулиета. Прах, мръсотия и туристи – това са впечатленията, с които Верона лепне в спомените ми и важат с пълна сила за малкия претъпкан двор на любимата на Ромео. Него никакъв го няма, само горката Жулиета стои самотна под балкона си (а не на него, както е логично да се очаква) с нещастно лъскава дясна гърда. Полирана е от туристите, които се снимат със статуята, държейки я за бюста, защото било на късмет. Самият факт ме втрещи, а бащите, които се заиграваха с гърдата ѝ пред очите на децата си, ме довършиха. Добре че беше феноменалното първо тирамису в живота ми, за да имам една добра дума за Верона.


ГРЕДАТА
Три делника в Милано и околността, стигат за да го харесаш, но не всичко в него е достъпно за нашия маниер – на прима виста. Първо, забравете импровизациите за вечеря – до 22:00 хапване без резервация в центъра е "никакъв шанс", а е толкова вкусно, че си струва да планирате. За компания от двама излиза 70 евро във формат с всякакви разядки, две основни и три чаши вино, ако едно от двете гърла на масата е по-вдъхновено от Италия. Преди да си организирате тази вечеря обаче, задължително направете план и за Тайната. След като се изненадахме от факта, че уж познатата картина на Да Винчи всъщност е доста голям стенопис в църквата Санта Мария деле Грацие, трябваше да се разочароваме от нуждата да запазваш място за визита поне ден по-рано. Уви, ние нямахме един допълнително, затова Тайната вечеря остана за бъдещето. Там е и Миланската скала, която не е забележителна отвън, но те отнася с акустиката и гласовете вътре. Засега обаче напълнихме гърди с уличния концерт: в простора на Милано с джелато с йогурт, което ти оставя вкус на "искам всеки ден". Точно като града, в който го правят.


Ако имате сили след разходката в Милано, отскочете с нас до Тунис, Бали, Южна Африка и Будапеща.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.