Диви и щастливи


3 август 2017 текст Виолета Иванова
Таен райски залив, на който се чувстваш като Леонардо ди Каприо в Плажът? Има един наблизо по картата, където през юли се случи вторият не-фестивал Escape Community. Докато още имат сол в косите, най-новите в екипа му – Мартина и Дойчин от DOMA Art Foundation, ни разказват какво е да избягаш на остров Хвар в Хърватия.


ДРУГОТО МОРЕ
Хвар е голямо и приказно парче суша в Адриатическо море. Може да е от най-популярните хърватски острови, но има и недокоснати зони – като нашия дом за шестте дни на Escape. Див залив с изумително прозрачна вода, която те подлъгва, че дъното е на метър под теб, когато реално са 10-20. За десетина минути с моторна лодка стигаш до близкия остров Зайцево – където действително е пълно със зайци, а ако си добър плувец, ще минеш разстоянието за 2 часа. Не е тежко, защото водата е спокойна като в басейн, няма ги коварните подводни течения на Черно море и е по-солена, което те задържа на повърхността є с лекота. И помага за по-бърз тен. Тук е и едно от най-добрите места за гмуркане в света. Плажът обаче не е пясъчен, а с дребни камъчета, но какво е един минус на фона на това бистро синьо?


НОВОТО СЕМЕЙСТВО
Първия ден си зашеметен от природата – плуваш, гмуркаш се, не знаеш на коя планета си. На втория започваш да опознаваш мястото и хората, с които ще го делиш, а на третия вече си едно семейство с тях. В нашето най-много бяха сърбите, сънародници на организаторите – те са хората, създали Resonate и Exit. Имаше и хървати, германци, скандинавци, въобще приятен микс от националности. При 200 човека в кемпа постоянно срещаш някой непознат, но разговорът винаги потръгва от раз и е лек, но смислен. Случайни "ескейпъри" няма – откриваш как всеки прави нещо интересно в живота си, така че обменяте опит и ценни контакти. Фотографът на Escape например се оказа рекламист с 5 златни лъва от Кан, дошъл да се отпусне и просто да поснима. На една от вечерните прожекции пък разбрахме, че сред нас е и водещ журналист на сръбския Vice, който ни пусна филмите си.


© Mina Piscevic

ОБЩИЯТ ЕЗИК

На Балканите всички си мислим, че познаваме добре съседите си, но, като седнем на една маса, се оказва друго. Най-смешните истории излязоха, когато реших­ме да общуваме на "балкански език". Едно момиче каза "Говорете ми на български бавно и ще ви разбера"“, но като я питахме как е изкарала, когато е била в София, всички се втрещиха и избухнаха в смях. Защото "карам" е тяхната груба дума за секс. После някой пък разказа какви страхотни свирки правят по целия континент. Да, това значи "концерти". Забавно е как разликите в езиците ни са все така цинични.


© Nicolas Nikirikic

ФЕСТИВАЛНИЯТ ЛАГЕР

Escape всъщност не е фестивал, по-скоро е общност, която те събира със себеподобни. Влизаш в нея с билет (за 200€) и така получаваш адреса на тайния залив и достъп до всичко в кемпа, който се строи от нулата всеки път. Има бар, баня, супер тоалетни, зони за почивка, навсякъде са пръснати хамаци, дървени шатри с покриви от палмови листа. Спиш в палатка, която си носиш или заемаш оттам, и си напълно спокоен – заливът е достъпен само за Общността и се охранява добре. От създадената на място кухня пък излиза страшно вкусна храна на прилични цени. Още помним пиците! И онзи огромен октопод, който един от гмуркачите извади от морето и беше сготвен за всички. Без паника, всеки ден се стараят и за вегетарианците. Иначе може да пазаруваш (с хърватската валута куни) и в супермаркета в най-близкото населено място – Врбоска, което е малък клонинг на Венеция с каналите и лодките си. Впрочем, може и да нощуваш там, ако решиш да се отцепиш от комфорта на лагера в търсене на лукс.


ПО СВЕТЛО
През целия ден се случва нещо – и за големи, и за малки. Островът е осеян с руини и крепостни останки, сред които в една "зала" гледаш пърформанс, в друга има творческа работилница, в трета – дзен терапия с диджериду. Отделно може да направиш тур с бягане или колело, да пробваш пилатес във вода, гмуркане и водни ски, като всички класове се водят от професионалисти. Затова и аз (Мартина, бел. ред.) се записах на скално катерене при сръбския алпинист Милош Ивачкович, който е качвал Еверест. Имам страх от високо, но първият ми опит беше успешен, така че при втория тръгнах да се качвам колкото мога по-нагоре. Казах си "Само не гледай надолу" и стигнах доста далеч, докато не мушнах ръка в някакъв храст. Усетих ужилване, дръпнах се и видях поне 10 оси по пръстите си, а после в паниката погледнах към земята. Ужасих се, но трябваше да избера кой страх да надделее – бързо разкарах насекомите и прoдължих да се катеря, с което изненадах себе си и спечелих уважението на Милош.


© Nicolas Nikirikic


ПО ТЪМНО
Вечер кемпът става терен за диджей партита и концерти. Сцената е нависоко, откъдето виждаш само безкрайното море и добре облечените почернели хора, които пият вино и танцуват. Чувството е сякаш си на Френската ривиера. Звучат джаз, психеделия, диско, електро, фънк, експериментално, но всичко е фино, без тежки бийтове, на които да подскачаш. В 2 през нощта островът вече е притихнал, всички са тук, за да отпочинат наистина, а не да изцеждат силите си до изгрев. Това е целта на Escape – да те откъсне от цивилизацията и да те отпусне в дивото да се заредиш.


© Nicolas Nikirikic


© Nicolas Nikirikic

Следващото издание на Escape Community е между 16 и 21 август
Още инфо и регистрация (за 200€) на escapecommunity.com


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.