Да преоткриеш София


28 септември 2017
"Гледната точка към София може да е различна от онази, с която сме свикнали от нашата височина", казва ни Драго Симеонов, когато сядаме срещу него. Отдавна кимаме на тези думи, особено когато зад тях има свършена работа. В случая – цял телевизионен сезон на Explore Bulgaria по National Geographic (с още три за гледане в архива си), който обръща камерата на Георги Богданов и Борис Мисирков към миналото и ежедневието на няколко добре (не)познати места в София


Може би сте чували доста за историята на Женския пазар, но дали е от бръснарите там? А учудва ли ви, че минералното сърце на града лежи под шахта, която подминавате всеки ден? Или че последните етажи на блоковете в Зона Б-5 напомнят възрожденски къщи? "Градът ни е построен на пластове, а колкото повече време минава, толкова по-малко слушаме историята му", отговаря ни Драго, когато питаме дали е научил нещо ново, снимайки шестте епизода. Той е техен водещ, а преди да хванем дистанционното за първия на 11 октомври в 21:30, подчертаваме малко от сценария, който остава зад кадър.


МАЛКИЯТ БАГДАД
Женският пазар винаги е бил граница вътре в центъра на града. Хем носталгичен и мъничко мърляв, хем съвършен като разположение. А най-интересното е, че винаги, ама винаги е било така – едно от основните ни тържища никога не е било от любимите места на софиянци заради многото емигранти. Още в старите карти на София видяхме как новодошлите след Освобождението са били инструктирани за ползването на ресурсите на града, какво могат да правят на улицата и какво – не. Наричаме го Малкия Багдад, защото е едно от средищата на арабската култура в София, но тя не е хомогенна и не трябва да се свързва само с новата вълна емигранти. Женският пазар пази и историята на първото поколение, което има 15-20 години зад гърба си и държи там да има ред и правила. В епизода се разхождам с един емблематичен местен персонаж – арабин, чиято история е спойка на много културни нюанси. Християнин е, при това католик, иракчанин, служил е в армията, а е и готвач. Докато с него пазаруваме, срещаме старата имиграция, която е добре интегрирана, познава града си и дори контролира новата вълна след нея. Говорим и с бръснарите, всеки със своята история, и даже се отбиваме в арабската месарница, която работи по-различно от нашите и, честно казано, по-добре.

ТОПЛА ВРЪЗКА С МИНАЛОТО
Дори в герба на София има символ на минералния извор. И то на един конкретен – онзи до Банята при Дома на киното. Оказва се обаче, че той не е същият, докарал първите заселници на това място. Истинският се намира под малка метална решетка, доста слабо охранявана и на дълбочина от два метра. Това е сърцето, енергията на София. Съвсем близо е до джамията, в подножието на едно дърво, и човек никога не би предположил, че е там, ако не знае. Точно затова е толкова важно тази шахта да се охранява по-добре. Иначе в сериала се разхождаме и до някои повече или по-малко познати минерални извори в София, докато специалист ни разяснява къде водата е подходяща за ежедневна употреба и къде – не. Интересно е, че в покрайнините на града е запазена и една естествена къпалня в близост до минерален извор, но местните не искат тя да бъде известна, защото я използват за пране и къпане и се притесняват да не им я отнемат.


ДОБРЕ ДОШЛИ В ЗОНАТА
В София има модерен централен квартал, който е построен в края на 70-те в крак с последните тенденции в градската архитектура в Европа. Любопитно е обаче, че ако човек погледне нагоре, ще види как последните етажи често са издадени напред и умишлено приличат на възрожденски къщи. Друго характерно за тях са леко скосените покриви, както и ателиетата на последните етажи. Не е случайно – Зона Б-5 по план е трябвало да смесва работниците с интелигенцията и артистичния елит на София. Градската среда е устроена така, че част от транспортните линии да минават под земята, а огромните блокове да служат като преграда за шума от улицата, за да може местата за отдих вътре да са тихи и приятни, да е подходящо за отглеждане на деца. В момента обаче Зоната е леко позападнала и само фрийрънърите използват тези площадки. Ние обикаляме с тях, докато разглеждаме квартала и това как е остарял, какво се е случило с него и защо не прилича на своите първообрази в Германия и Англия. В близост се намира и единственото легално място за рисуване на графити, на което ни развежда стрийт артист, за да оставим там и нашия подпис.

ЗА КОЛКО ГО ДАВАШ?

София винаги е била търговски център. Оттам и името Средец – средище, място, на което пътищата се срещат. Но битпазарът е съвсем различен, защото там не предлагаш своя продукция, а нещо намерено, старо, което за някого има стойност, а за друг – не. Преди да отидем на битака в Малашевци, за да продаваме, всички ни предупреждаваха, че снимането носи големи рискове, особено ако не се крием. Действително имахме доста сериозни проблеми с някои от търговците, които директно започнаха да ни заплашват. Въпреки това обаче останахме. Бяхме подготвили стари предмети, които имат сантиментална стойност и всъщност не искаме да ги губим. Затова реших да отказвам купувачите, като им слагам нереалистични цени. Бях донесъл например стария си електромер, за който исках 40 лева – абсурдна цена за битака. И те си тръгваха. Честно казано, прогоних доста повече клиенти, отколкото бих могъл да си позволя, ако бях истински продавач.


ОТ АНГЛИЯ ДО АМЕРИКА Е ЕДНА КРАЧКА
Единствената снимачна площадка в света, където Англия и Америка са разделени от една улица, е в Ню Бояна. Тази конкретна разлика в декорите я няма в нито един друг киноцентър. Историята на самото място е много интересна – как е създадено и как се е променило през годините, за да стане локация специално за снимането на филми. Аз самият нямах представа какво са направили вътре. Знаете ли например, че фасадата на катедралата Св. Петър, която се намира в Лондон, е построена едно към едно в Бояна за филма Код: Олимп? Минаваме и през други такива места, както и през работилницата за специални ефекти, където правят чудовища, трупове, кръв и какво ли още не. Накрая трябваше да скоча от втория етаж на една сграда и мога да ви кажа, че никога не съм се прибирал от снимки с такава мускулна треска.

НАЙ-ЕДРИЯТ – В СРЕДАТА!
Освен че летим с парапланер над планината, се качваме на Витоша, за да влезем в Духлата – най-дългата пещера в България, където често се губят хора. Истински ме изненада, че дори за спелеолога с нас ориентацията вътре беше сложна. Затова и най-опитните пещерняци си оставят едни нишани и знаци, за да знаят откъде да се върнат. От спелеолога ни научих, че когато влизаш в пещера, задължително трябва да направиш контролно обаждане, за да те потърсят, ако не се прибереш до определено време. Ние тръгнахме в 10:30 вечерта с двама оператори и разбрахме още нещо: винаги най-едрият трябва да е по средата, защото, ако се заклещи, трябва да го дърпат и бутат отнякъде. Подхождах със снизхождение към подобен инцидент, но наистина можеш да заседнеш – има моменти, в които пълзиш през страшно тесни процепи. За щастие излязохме към 3 часа през нощта, живи и здрави.

Първият епизод на Explore Bulgaria e по National Geographic на 11 октомври от 21:30
Повече информация на natgeotv.com/bg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.