История на вещите: Елена Дончева


26 октомври 2017 тескт Виолета Иванова снимки Елена Дончева и Мадлен Начева
Отдавна обичаме да се отбиваме в инстаграмa ѝ, но ако за вас е непозната, спомнете си Онова парти с игрите или базарите Fika например. Елена има пръст в тези и още доста от добрите събития в града в последно време, а от няколко месеца идеите ѝ бутат напред дигиталната агенция Epic Sofia, която създава с трима приятели. Но не заради това днес споделяме кафето си с нея. "Като си с дете е страшно: при всяко излизане взимаш хиляди неща за оцеляването му, а отделно имаш и свой багаж. Веднъж така бях претоварила количката, че тръгна да се преобръща заедно със сина ми, хората се разпищяха...". Дишайте, историята завършва без ранени, но в този преломен миг Елена си казва "стига вече" и започва да разчиства ненужното около себе си. През 2016 минималистичният ѝ стил и желанието повече хора да пълнят гардероба и живота си с устойчиви решения (добри и за портфейла, и за природата, и за душата) се сливат в идеята за Basics Market – сериен базар на дрехи и вещи втора ръка, подадени от хора с вкус. Движен е от още една Елена (Калпакчиева), но преди изданието му този уикенд звъним на вратата на Дончева – за да търсим историята зад онези неща, които я описват днес и завинаги.


В сгъваемото ми ножче на Wenger има какви ли не инструменти: ножица, пила, отвертка, тирбушон, клещи. Винаги е с мен, дори сега. Води се мъжка вещ, но аз не робувам на полови стереотипи и не беше спонтанна покупка – знаех, че искам точно такова. Харесва ми, че е дървено, а не от пластмаса и ми е помагало в доста ситуации. Веднъж с приятелка пътувахме за Лещен и колата є отказа по средата на пътя. Решихме, че трябва да са клемите на акумулатора и опитахме да ги затегнем с клещите на ножчето. Слаби са, но пак донякъде се справиха. Обичам такива практични вещи, които наистина ти вършат работа. Отървавам се от всичко, което не ми е полезно. Идеята за basic се отнася не само до дрехите, но и до начина ти на живот и не е само физически, а и психологичес­ки процес. Веднъж започнеш ли, малко по малко се научаваш да цениш стойностните неща и да си оставяш само тях – и за вещи, и за мисли важи.


Любим човек ми подари тази раница, която не само ми напомня за него, но е и супер удобна. Постоянно я нося. От магазин N8 e, на дизайнерския бранд Fatboy, който е известен с хамаците, пуфовете и лампите си, но за кратко пуснаха и чанти. Тази всъщност напомня на пуфовете им – същият шев, същият дебел плат, който обаче е мек като възглавница. Не събира много, но аз избягвам големите дамски чанти – колкото повече място имаш, толкова по-склонен си да трупаш излишни неща и да се нервираш, когато трябва да изровиш нещо от хаоса вътре. Харесвам и механизма ѝ за закопчаване, който никой не може да отвори от раз. Напомня колан на пилот, което ме кара да се чувствам като на мисия. От малка редовно имам доста реалистични сънища как летя като птица и винаги съм мечтала наистина да бях пилот. От страх обаче не съм предприемала нищо в тази посока – как ще управлявам сама цяла машина? Затова и шофьорска книжка изкарах едва миналата година.


Много исках мраморна лампа и случайно видях тази при антикварите на тротоара на Солунска. Кабелът ѝ се разпадаше и трябваше да го сменя. Новият е твърд, може да се огъва в разни форми, така че става дори да си "нарисуваш" нещо с него на стената. Взех го от cablelovers.com, които имат много хубави кабели, облицовани с разноцветен текстил и ти ги дават с накрайника, ти само свързваш жичките. Не е сложно, поне за мен, понеже и преди съм сглобявала лампи, и то от нулата, но моментът, в който тази светна, пак ми беше ценен, защото сама я бях върнала към живот. Всеки път, като я гледам, се питам чия ли стая е осветявала, какъв е бил човекът, кога е живял, какво го е вълнувало, след години някой ще я наблюдава ли по същия начин и ще си задава ли въпроси за мен. Сега стои до леглото ми и свети точно както обичам – индиректно, приглушено. Харесвам да ми е затъмнено вкъщи, даже щори пускам през деня, така ми е уютно.


Антикварните вещи са по-особени, трептят с друга честота. Често не знаеш откъде идват, което ги прави мистериозни и привлекателни. Този бюст също ми е от Солунска. Като гледам такива скулптури, си представям как са сътворени от нищото. Напомнят ми за божественото начало, за древността, когато изкуството и идолите са издигани в култ, имало е завоеватели, догми, големи трагедии и всеки е очаквал проблемите му да се разрешат от deus ex machina. Всичко това ми действа опияняващо, в днешното изкуство ми липсва това изящество. По стените ми вкъщи няма картини, само модерни фотографии, снимки на сина ми и детските му автопортрети – схематични са и много смешни.


Не знам защо, но съм си внушила, че мога да шофирам само с маратонките Nike Air Max. Винаги имам едни в колата и се преобувам, ако съм излязла с нещо друго. Просто съм установила, че това е най-удобната и практична обувка – за ходене, за тичане, за вършене на ежедневни задачи. Първите си ги взех още като малка, а ето че с времето неусетно съм натрупала доста чифтове. Те са ми и единствените по-цветни обувки. Иначе нося и обрани, и стейтмънт, но никога токчета – комфортът ми е твърде важен. Най-любимите ми бяха едни с много извънземен дизайн, сякаш направени да ги носиш на космическа станция. Кожени, сиви, на висока платформа, чак ми беше мъчно да ги изхвърля, след като ги протрих от носене.


Не знам дали помните българския бранд Capasca, който вече не съществува, но аз още съм им фен. Нося си една пижама, а съм имала и доста други техни неща – повечето им дизайни са дефиницията на basic. Това палто е от магазина за втора употреба Modeteka на Парчевич и Ангел Кънчев, където нещата идват от тук, не от чувалите от чужбина, и всичко е качествено и интересно, защото е селектирано от хора, които обичат дрехите. Минавах оттам с колата и видях палтото на витрината. Набих спирачки, паркирах и го взех веднага. Носих го доста миналата година, но всъщност не е точният модел за мен. А адски ми харесва и някой трябва да го има, затова мисля да го пусна на базара сега.


Bogdanin Brothers са още един любим български бранд. Имат чанти, портмонета и други неща от естествена кожа, които са супер качествени, направени с внимание и могат да се съчетаят с всичко. Отново basic вещи – имаш едно и не ти трябва друго. Много ми харесва и как остаряват, как се променят цветът и формата на кожата, как се обживява тя. Моето голямо портмоне – или малка чанта – има милион прегради вътре и е подарък от приятелите ми за рождения ми ден. Падаше се точно на един базар Fika, на който бях поканила и Bogdanin. Чудех се защо всички изтръпнаха, като казах, че ще си взема нещо от техния щанд, а те ми били купили портмонето предварително. Вървяха по мен, подпитваха постоянно и даже бяха уговорили братята, ако посегна към същия клъч, да не ми го продават. Затова сега имам и виненочервен холдър за документи.


Колкото и странно да звучи, инстаграм профилът ми е нещо, към което съм привързана. Покрай всички мобилни устройс­тва, фотографията вече е част от живота ни. Начин да документираш ежедневнието си, моменти, към които да се връщаш после. Обичам да разглеждам стари кадри, независимо дали на телефона, в албумите на компютъра или отпечатани на хартия. Затова за мен инстаграм е като портал към миналото, малко като в Интерстелар. А също и визуален вариант на дневниците, които си водехме преди. Имах много. И сега понякога си пиша в тефтер, но в инстаграм всичко е на показ и с усещането за споделеност, което имам там, е някак по-хубаво. Случвало се е да ме е яд, че не съм успяла да запечатам нещо, ако ми е паднала батерията или съм си забравила телефона. После обаче си казваш, че не е нужно всичко да е споделено. Има неща, които са ти ценни, точно защото си остават само за теб, извън кадър.

Елена е на instagram.com/e.l.e.n.a.d.o.n.c.h.e.v.a
Basics Market vol.6 е от 11:00 на 28 и 29 октомври в Gallery 2.0




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.