Топ 20


21 декември 2017
Нещата, които направиха живота ни по-хубав. През 2017.

Уикенд бягствата
Вместо да чакаме магически да ни се отвори време за пътувания, започнахме сами да си го намираме – с куфар на работа в петък и с торба спомени от нова хижа, язовир, село, град или дори държава в понеделник. Така мина и вашата 2017, видяхме ви сторитата!


Списанието
Свема, която тежи и в ръцете, и на мястото си. Дължим този лъч деликатна светлина на фотографа Яна Лозева, която усети жаждата за независимо издание извън матрицата – първите два броя вече са в колекциите, които досега се пълнеха само от чужди извори.


Двигателят
Лутахме се, докато го открием първия път, но повече не бихме подминали входа на Генератор – пространството на 5-ия етаж на завод Витоша, което през юли се зарече да събира нови идеи и да захранва креативни процеси и го прави без празен ход дотук. Енергизиращо е.


Детската литература
Малките четат Вирджиния Улф и Джеймс Джойс, имат Книгата на всички неща, за да сверяват по нея живота си, и Къде ми е шапката?, за да се научат да му се смеят. Ръцете ни са горе на гора за новите "книжки с картинки", които говорят с децата като с бъдещи смислени възрастни.


Пунктът
Откакто се появи през май, се молим всеки гост на града да мине през Gifted – за да види изкуството на млади артисти, нещата на наши брандове и скришните места от алтернативния тур, които рисуват днешното лице на София. Чак ни се иска да не бяхме оттук, за да се запознаем така.


Тайните концерти
Изключихме телефоните, спряхме делничните разговори и се предадохме изцяло на музиката в концертите на Sofar Sounds. Без да знаем къде и при кого отиваме, за година обиколихме покриви, офиси, магазини и вече ни се иска да ги поканим и вкъщи (имаме и чаши за гостите, не носете).


Подкастът
Не е първият, нито единственият, но Говори ѝнтернет привлече ухото ни точно когато го бяхме научили да търси умни подкасти, вместо нови плейлисти. След 39 епизода на ГЍ вече сме убедени, че и тук го умеем този жанр. Е, кой е следващият, чакаме ВИ.



Завръщането
Иво Димчев, Kan Wakan и Галин Стоев ни вълнуват с изкуството си и от разстояние, но тази година оставиха чужбина, за да го създават и у нас. Добре сте си дошли, искаме ви често! И кажете на останалите, че с тях културата тук може и да пребори онова, което ги държи надалече.


Репетиция на Танцът Делхи на Галин Стоев Снимка: Гергана Дамянова

Новите кьошета

И на нас Сан Стефано Плаза ни прилича на торта с глазура, но покрай нея районът оживя и стана по-вкусен – с печени ребра, щастливо меню, Прошеково пиво и новата Дъга, засега. Ще помолим само някой да помисли за шестте преливащи контейнера отсреща, на маса сме все пак.


Продължeнията
Има ли нещо по-страшно от продължение на любим филм, което не струва? Слава на Линч, Бойл и Вилньов, че 2017 ще остане в архивите като годината, в която Туин Пийкс, Трейнспотинг и Блейд Рънър се завърнаха без да счупят спомените ни, а създавайки нови.


Науката отблизо
Още не сме на "ти" с науката, но все повече ни помагат да не сме на "вие". Мерси на форумите Ratio и винаги претъпканите сбирки Skeptics in the Pub, където си говорихме (и често се смяхме) за сложни и тъмни материи на разбираем език. Не е принизяване, очовечаване е.


Рап вълната
Приливът на силна лирика и ювелирен бийт не е от вчера, но държи височина и тази година – от Фалстарт-а на Гена и Григовор до Крила и катинари на Прим&Nerve. "Рапът е готин", каза и Стругаре, стига тези води да са твоите. Ако да – потъвайте смело, дъното е далече.


Новите форми
Експеримент, в който актьорът играе по сценария на прима виста, или пиеса, написана изцяло от публиката? Бял заек, червен заек и Щастливият Бекет разшириха нишата около класическата драма с още две непознати концепции. Нуждата? Все още с главно "Н".


Щастливият Бекет Снимка: Яна Лозева

Днес го има, утре не

Що е то? Правилно – избухващите за ден-два-пет магазини и събития, които не са нова идея, но тук все повече ни карат да харесваме чуждицата поп-ъп. Особено щом става дума за изкуство и дизайн, изненадата и тръпката от бързането са ту-тамбс-ъп.


Примерът
Европейските градове светят от бивши индустриални пространства, превърнати в арт центрове, които дават сцена и кураж на независимото изкуство. При нас е тъмнина, но виждаме пламъче зад НДК – след открит конкурс Топлоцентралата един ден ще бъде "като в Берлин". Вярваме, защото искаме.


Снимка: toplocentralata.bg

Зебрите

Не само шарените, които приковаха погледа ни, но и онези, които маркираха естествения ни ход. На Фритьоф Нансен и Шишман се появиха пътеки след години нелегално претичване, а точно така умният град следва логиката на живота в него. Дано не е само проблясък.


Фотокнигите
Отдавна ги търсим навън, а новата платформа ПУК! ги донесе тук категорично. Покрай нея и въображаемия архив на Тихомир Стоянов опознахме и намерената фотография и дори стиснахме ръката на доайена Жан-Мари Дона. Чакаме следващата находка.


Снимка: instagram.com/imaginaryarchive

Растенията
Още 2016 оголи къщите ни до чист минимализъм, за да настаним в тях терариуми с кактуси и – думата на 2017 – сукуленти. Така се отвори място и за домашна джунгла от гиганти като филодендрона или монстерата – не чудовище, а чудовищно бижу, което да пазим за поколенията.



Устойчивостта
Шопингът през уикенда все по-често ни води към базар за втора употреба и посоката е първа писта – да снижим свръхпроизводството на тази земя, като удължим живота на дрехите. Само един детайл ни боде на врата: етикетите с цени тип "намаление", което не е устойчивост, а търговия. И храни все същата ламя суетата.


Гласовете
След 20 години без нови записи Мистерията на българските гласове ни прати в Космоса с композиции от Петър Дундаков, в които гърло с тях мерят Лиса Джерард и Skiller. Плочата с всичко това тъкмо идва, а концертите в София и Пловдив издълбаха писта в паметта ни завинаги.

The Mystery of the Bulgarian Voices Live EPK from TMOTBV on Vimeo.





 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.