Говорит Москва


25 януари 2018 текст Наталия Иванова
Първата асоциация, която Александра Венкова прави в Москва, е с телевизора на баба ѝ, който винаги е пуснат на руската телевизия. Някога тя емигрира в София, но продължава да чете на внуците си руски приказки и да им разказва за живота си на север. Сигурно затова Александра днес описва страната като "една далечна и неосъзната част от мен", която си идва на мястото за пръв път миналия месец, когато с майка ѝ хващат самолета за Москва.


За две седмици там отсядат при свои роднини, а заедно с първото ръкостискане на братовчедите, Александра се запознава и с града, който веднага усеща "много близък и познат". Има обаче доста за наваксване: внучката с корен в Русия сега е интериорен дизайнер с диплома и бъдеще в Англия (и портфолио на alexandravenkova.com), а в другия край на Европа Москва е все така голяма и истории дебнат отвсякъде. Записваме някои от тях като къси разкази под снимките на Александра.


МОСКВА, МОЯ ГОЛЯМА СОФИЯ
Хората сякаш си представят нещо много различно, преди да отидат там, но Москва всъщност е съвсем нормален европейски град. Първите ми впечатления бяха, че съм попаднала в една много по-широка и по-голяма София. Беше валял сняг и студът хапеше, но въпреки това ми се стори, че минусовите температури не се усещат колкото при нас, може би защото е по-сухо. Почти с пристигането тръгнах да обикалям улиците и си по­мислих: "Да, ето откъде са дошли всички влияния в архитектурата ни". Дори сега, когато идвах насам за срещата ни, реших да продължа малко нагоре по Оборище, да се завъртя в квартала, и пак се улових да мисля същото: все едно съм в Москва. Не само заради смесицата от сталинистки и класически сгради, а и заради самото разположение на улиците, гаражите на кооперациите, колите, паркирани отпред, всичко. В покрайнините на града имат и същите панелни квартали като нашите, но блоковете са наистина огромни. Не ми направи впечатление дали са санирани, но със сигурност нямаше цветове, включително от изолации, сложени тук-там на отделни апартаменти, както при нас. А ние пък бяхме отседнали при наши братовчеди в квартал, който много прилича на Гео Милев или Изгрев – със същите ниски кооперациии и междублокови пространства – и някак си успях да си обясня как баба ми е заживяла в София и се е адаптирала, макар Русия да ѝ липсваше.


ОЩЕ КИЛОМЕТЪР ДО ПОДЛЕЗА, НО ПО-ДОБРЕ ПЕША
Русия е наистина огромна държава – отнема девет часа със самолет, за да стигнеш до Владивосток, ако летиш от Москва. Баща ми пък разказваше как, докато бил студент там, му трябвала седмица с влак, за да се добере едва до средата на страната. Мащабите са така грамадни и вътре в града – булевардите имат по 4-5 платна в посока, а тротоарът до тях е също толкова широк. Ако по някаква тъжна случайност пропуснеш някой подлез, се налага да вървиш поне километър и нещо, за да стигнеш до следващия. Хубавото обаче е, че градският транспорт, особено метрото, е изключително развит. Метростанциите са толкова красиви, че туристите слизат специално да ги разгледат, а отделно са и функционални – има влак на всеки 30 секунди. На спирките на наземния транспорт пък винаги чакат едни черни коли, които не са нито такси, нито Uber, а хора, които могат да те метнат донякъде срещу сума, която сам определяш. Има обаче риск да попаднеш в задръстване, както се случи с нас на път към летището: деветте километра до там ни отнеха час и двайсет минути. Чак тогава си обясних защо в града шофират по този начин и е необходимо да има камери в автомобилите: всеки се разминава с другия на сантимет­ри, бута се, прокарва си път на магия, но и някак си успява да не пречи на останалите. Интересно ми е защо при толкова развит градски транспорт и такова светкавично метро пак е пълно с автомобили? Впрочем и в Москва проблемът с въздуха е много сериозен – за тези 14 дни нито един слънчев лъч не можа да пробие тънкия смог, който стоеше отгоре като покривка.


ЧЕРВЕНИЯТ ПЛОЩАД VS. МОСКВА СИТИ
Още първия ден реших да отида до Червения площад и, щом стъпих на него, си казах: "Да, определено съм в Москва". Свикнали сме точно с този образ на града – площада и храма Василий Блажени, който е наистина страшно красив. Между другото, винаги ми се е струвало, че в архитектурата на куполите му има ориенталски мотиви и сега разбрах защо е така – те са символ на военното надмощие над Османската империя, а формата им напомня за тюрбаните, свалени от главите на победените султани. Недотам обичайно послание за християнска църква, нали? За съжаление обаче част от площада беше заграден заради коледния базар и огромната отворена пързалка, която се строеше на него. После се разходих и до така нареченото Сити, където са концентрирани бизнес сградите, но се оказа, че и там все още се строи и е трудно да разгледаш, а проходимите места са пълни с хора, слезли от офиса за по цигара. В центъра на ситито обаче има мол със стъклен покрив, от който можеш да погледнеш нагоре и да видиш как са се надвесили небостъргачите.


ОТ КЪЩАТА НА ПУШКИН ДО ИЗЛОЖБАТА НА МУРАКАМИ
Когато излязох на разходка с моята братовчедка, ми направи впечатление колко добре се поддържат там паметниците на културата. Тя непрекъснато ми сочеше различни места: част от града, свързана с Война и мир на Толстой, къщата, в която се смята, че е живяла Маргарита на Булгаков или друга, която е била на Пушкин. Всяка беше реновирана и си личеше, че за тях се полага голяма грижа. Иначе почти всичките им музеи са с вход. Докато бяхме в града, имаше например изложба на Такаши Мураками в техния музей за съвременно изкуство Гараж в известния парк Горки. Беше доста впечатляващо – покривът, стените и подът бяха изцяло в негови дизайни от шарени цветя, сякаш влизаш в друга вселена. Отпред имаше огромна опашка и чакахме поне половин час, за да влезем.


ЗАХАРНА ДИЕТА
Една вечер с майка ми излязохме на улицата и изведнъж усетихме силен аромат на шоколад. Оказа се, че наблизо има голяма фабрика, от която можеш да купуваш на едро на по-ниски цени. Влязохме и срещу нас се откри галерия с най-различни бонбони. Започнахме да пълним кошници – една, втора, даже после се върнахме за още. Изобщо в Москва карахме основно на сладкиши. Традиция е например да отидеш в техния ГУМ или в някой от хипермаркетите и да си купиш сладолед. Често на път за вкъщи вечер си взимахме по една Лакомка – ледена ванилова фуния, обвита в шоколадова кора. Интересното е, че през лятото човек трудно би я хапнал навън, защото няма клечка, но на -5° беше супер. Също както топлият чай те охлажда, когато е горещо, така през зимата студеният сладолед изравнява телесната температура с тази навън и се стопляш. И все пак не сме яли само сладко – на гости ни правеха пелмени, а на закуска често ни предлагаха домашна извара, смесена с малко сметана и сладко, която е много вкусна. Плодове и зеленчуци обаче въобще не ядохме – там са доста скъпи, а вкусът им, както домакините ни сами казваха, е пластмасов. Роднините, които бяха идвали в България, дори споделиха, че сънуват нашите домати, а пък чушките, които се намират навсякъде при нас, там се казват "българска чушка". Колкото до цените, Русия наистина е скъпа за стандарта ни. Да изпиеш едно кафе навън струва около 300-320 рубли, което са около 8-9лв. Имат обаче много хубави заведения – и като интериор, и като качество на кафето, на което съм голям любител. Правеха дори и флет уайт, което в България все още не се предлага почти никъде – с по-малко мляко от лате и по-малко пяна от капучино.


ГОРДО И БАВНО
Личи си, че в Русия хората имат проблеми и са уморени, но въпреки това разликата веднага се усеща – сякаш вървят по-изправени и са по-спокойни от нас. Приличаме си обаче по доста неща, като например директното отношение – хората ти спестяват любезности за сметка на разговора по същество, което е коренна противоположност на прекомерната учтивост в Англия. Руснаците също обичат да се застояват на масата и да говорят, доста често за политика, но количествата храна и напитки са впечатляващи и дори по това си личи самочувствието им. Харесва ми със сигурност, че не бързат: стават късно, будят се бавно, мотаят се. Ето например братовчед ми, който е графичен дизайнер, започва работа в 12:00, а когато го питах защо, каза, че професията му е творческа и е свикнал да остава до късно. Но не е само той: макар метрото да е пълно и сутрин, много хора ходят на работа по обяд и няма как да свариш вагоните празни. Майка ми се шегуваше, че приличат малко на 1984 на Оруел, но къде ли не е така? Бих обобщила този свят като модерен, но и едновременно автентичен и запазен, защото Русия наистина се гордее с историята и културата си.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.