Срещу стената: Жулиен дьо Казабианка


1 март 2018 текст Евелина Иванова снимки Outings Project
От седмица твърдият поглед на младо момиче ни спира на място пред един софийски калкан. Докато всички се питахме кой е графити артистът обаче, се оказа, че въпросът не е правилен. Новата "фасада" на зала България не е графит, а арт инсталация, създадена без капка спрей, но с доста лепило от Жулиен дьо Казабианка – френски визуален артист и кино режисьор от корсикански произход. С проекта си Outings от 2014 насам той вади музейното изкуство на улицата, като инсталира фотографски платна, реплики на класически картини върху стените на сгради в Европа, Азия, Латинска и Северна Америка, а вече и у нас. Благодарим за това на Френския институт, който кани Жулиен в София, а после ни среща с него, за да разберем, че след две седмици го чакаме за още изкуство в града ни. Quel plaisir!


УЛИЦАТА
Аз не съм уличен артист. Вярно е, че снимам филми и реализирам фотографските си композиции на улицата, но нямам нищо общо с графитаджиите например. Моята работа започва там, където свършва картината, а при тях е точно обратното – със завършване на изображението, работата им е напълно приключена. Процесът при мен е такъв: влизам в музей или галерия, снимам някой въздействащ картинен образ, махам излишния декор от фотографията, принтирам я и излагам платното на улицата. Основното е да намеря нова среда за класическата творба, ново изложбено пространство за изкуство, което по традиция е затворено в музеите. Обикновено излагам в гъстонаселени бедни квартали – като че ли там хората имат по-голяма нужда от красота. Но не искам да причинявам на богатите това, което те са сторили на бедните – не искам да ги дискриминирам. Затова някои от платната ми са в централните и по-заможни квартали, макар че стените им също са в лошо състояние. В центъра освен това се събират всякакви хора.


КАРТИНИТЕ
Използвам само произведения, които са част от общото ни културно наследство. Картини, създадени преди векове или най-малкото преди 70 години. Ние, живите, сме собственици на цялото това изкуство, макар че рядко го съзнаваме. Аз просто се опитвам да кажа на младежите с хип-хоп шапките и на онзи добре облечен господин на тротоара "Хей, виж, това е твое". Творецът отдавна го няма, но работите му ни принадлежат – на мен, на вас, на всички. Музейните колекции са всъщност пазители на мира, защото нагледно показват цялата ни човешка история – войната, любовта, славата, благородството и мерзостта. Подобно на бразилска теленовела, те са нашата памет за борби, падения и възходи. Никога не избирам картини блокбъстъри, Джокондата не ми е интересна. Търся въздействащи персонажи, които да се впишат в улицата и, когато видят платната ми, хората да се запитат: "Я, кой е това?".


ПУБЛИКАТА
Казват, че изваждам музейното изкуство на улицата, за да го направя по-достъпно за широката публика. Всъщност обаче аз карам и хората от музеите да излязат навън и да се срещнат с улицата. Те идват с мен на откриванията, общуват с публиката, която носи своя култура. Не липсват пресечни точки между двете, напротив, всичко в изкуството е свързано. Nike например идва от името на древногръцката богиня на победата, а дизайнът на тишъртите на GAP има доста общо с ренесансовите картини. Излагал съм какви ли не платна – на голи тела, на красиви лица, на мъртъвци или на обезглавени хора, но реакциите дотук са били почти напълно положителни. Може би, защото не търся сензацията, а въздействието.


СОФИЯ
Френският институт ме покани в София, за да работя с вашата градска художествена галерия. Когато за първи път я посетих, се натъкнах на изложба на млади български съвременни артисти. Впечатляващи са. По платното, което направих, работих заедно с Елена Назърова – много щура и невероятно талантлива илюстраторка. А избрах точно тази картина от колекцията на СГХГ, на Дечко Мандов, защото ми напомня за Корсика. Погледът на момичето е устремен и непоколебим – съвсем като на корсиканка. Известно е, че и аз съм наполовина корсиканец, но мотивите ми не бяха изцяло лични. Разбрах, че по време на престоя ми, в залата, чиято стена използвам, ще има концерт на известната корсиканска група A Filleta. Така се получи чудесен паралел между текстовете на песните им и образа, на който се спрях. Подготвям и още една работа, която отново ще бъде в центъра на София, но ще я видите след около две седмици, когато се завръщам.


КИНОТО
Започнах да работя по анимационен филм, в който улицата няма да присъства. Като визуален артист прекарвам много време срещу стената, на сантиметри от бетона, но с киното е различно. Късометражният ми филм Night after the Rain е за напълно измислени улици – без сгради, без коли, без хора, без прозорци и врати. С пълнометражния Passing by пък исках да погледна от другата страна и снимах анонимни минувачи в над 40 града по света. Нещо като документално кино за магията на живота. Ако наблюдаваш внимателно около себе си, ще се влюбиш в начина, по който хората си взаимодействат, изпадат в неловки ситуации и си помагат. Режисьорската работа обаче няма да ме откъсне от Outings. За мен този проект е без срок на годност – освен ако не падна от някой кран, разбира се.

Платното на Жулиен дьо Казабианка в София е на стената на зала България
Целият му проект е на outings-project.org


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.