Лаборатория за промяна


14 юни 2018 текст Севда Семер снимки Радина Ганчева
Когато мислиш за лаборатория, нещата изглеждат ясни – епруветки и точни науки. В лабораторията за изящни дела, която е Fine Acts Labs обаче, разчитат повече на четка и молив, нула и единица в код, доза магия и цел: изкуство за социална промяна.


"Търсим идеи, които умножават силите на изкуството и на технологиите. Изкуството е един от най-силните инструменти за превод на социални проблеми на език, който кара хората да действат", изважда есенцията на проекта Яна Бюрер Тавание по време на третото му издание. Тя е един от създателите на Fine Acts – компания, която се е посветила на срещата между изкуството и социалните проблеми. Лаб частта е открита през юни 2017 и стои на стабилна основа: за няколко дни срещат един човек от кръга на изкуството с един тех специалист и им дават тема, по която да работят заедно, краен срок и срещи с ментори по пътя. Търсят проекти, които дават повече информация за социалния проблем или му намират убедително решение с комбинация от изкуство и технология.


За това ви разказва човек, който е минал през целия процес. Участвах в предната Лаборатория (през ноември 2017), така че, когато влизам в залата няколко часа преди отборите да презентират пред жури и публика готовите си идеи, въздухът в Generator ми е познат. Същото съсредоточаване по лицата на хора, които не само си говорят по двойки, но, за да не изпуснат някоя важна идея, дори слизат за почивка и разходка заедно – винаги с тефтер в ръка и молив в готовност. Концентрацията им е събрана в едно с умора и вълнение, които трудно се описват: от сутрин до вечер няколко дни мислиш и говориш интензивно, променяш, любопитстваш с неизчерпаема енергия. На входа срещам Дима Петева – ментор в презентациите – и тя ми казва, че тази година отборите са още по-надъхани и съсредоточени от преди.


Само за няколко месеца има и друг смел растеж. Този път канят участници от четири страни, и, освен че избират една идея, която получава грант за реализация, дават на всички едногодишна менторска подкрепа. Така отборите ще могат да докарат до всички ни в България, Унгария, Полша и Румъния завършени проекти. Темата на изданието сега е важна точно за този район: заплахата към демокрацията и гражданското общество.

Едногодишният гръб от ментор означава възможно бъдеще за всяка идея, не само за наградената с грант. Да получиш съсредоточеното внимание на специалист, който задава смислени въпроси, разговаря с теб, предизвиква те и те вдига на крака от всяко съмнение, е помощ без цена. Различни ментори помагат във всяка посока: за техническото изпълнение, за презентацията, за маркетинга. Естествено, и за изкуство.


Как се дават идеи на друг художник, аниматор, режисьор, ако ти самият си такъв? "Не е лесен балансът между това хем да помогна, хем да не налагам моята идея", казва художникът Правдолюб Иванов – един от двамата учители по изкуство за отборите (заедно с Джули Фрийман, творчески директор на Fine Acts). Историята на неговото "да" на предложението да стане ментор звучи така: "Още в началото им казах, че съм леко скептичен за това изкуство да се случва в лаб-среда, но ми е любопитно какво ще стане. Всъщност, надявам се и аз да науча нещо за себе си, а и видях един реализиран проект от формáта и той ме убеди, че има смисъл".


Може би сте го видели и вие – Beat. излезе от пилотното издание на Fine Acts Labs, когато отборът на Максим Стоименов и Перуна Керемидчиева работеше върху домашното насилие. На място в галерия Credo Bonum през февруари, а после в уебсайт с видео (projectbeat.org), проектът задава въпроса на кои шумове реагираме и за кои затваряме уши. Докато удряш по сет барабани, в слушалките си чуваш как звука им, срещу който съседите винаги биха скочили, е преведен в това, което често игнорират – звуци от домашно насилие. Силно, да. Три пъти по-силно, когато си дадеш сметка, че в главите на отбора идеята се е появила само за един уикенд, като същевременно е трябвало да се ориентират и в други води – чистото сработване с напълно непознат.

Как се срещат непознати хора, за да е сигурно, че спойката е силна и работи? Ана Алексиева от Fine Acts разказва за системата им с двойно сито: участниците отговарят на анкета, която ги разпитва дали са екстроверти или интроверти, кое е любимото им произведение на изкуството, какво е важно за тях в разговора с друг. Следват и интервюта, в които организаторите внимават не само да намерят хора с интересни идеи, но и да срещнат тези, които говорят на един език.


В края на дългия уикенд Лабораторията се превръща в сцена: един по един отборите разказват за проектите си пред жури и публика. Точно тук се вижда ясно и как добре са щракнали един с друг. Идеите са цяла карта с различни посоки: игра във виртуална реалност с цел да ни направи по-съзнателни за новините, които поглъщаме; инсталация, която те кара да мислиш за важността на гласуването; стени, в които са вградени гласовете на притеснения и страх, за да слушаш и да си по-малко сам в своите собствени. От цялото тесте с 12 проекта побеждава бордовата игра с мобилно приложение на Верника Юркевич и Михал Шота от Полша, която те поставя на мястото на политическа сила, упражняваща натиск над независими медии и неправителствени организации. Целта? Да преживееш сам методите за намаляване на гражданското общество, за да ги разпознаваш и да действаш срещу тях. Същият заряд носят и останалите 11 комбинации от изкуство и технологии, които предстои да видим в завършен вид – те палят любопитство, сили за промяна, решения и желание да участваш в обществото. Изящно дело наистина.

Fine Acts Labs са на fineacts.co/labs
 


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.