Архитектите се пробуждат


22 ноември 2018 текст Виолета Иванова снимки ЕАСА България
Една мразовита сутрин ни приютяват на чаша чай в скришно помещение на Алабин. Някога арт ателие на баба му, сега Теодор Узунов го е направил свое с рамо от приятели архитекти като него – защото не е лошо да си имат щабквартира, когато са се наели да организират събития за стотици хора от света. Говорим за ЕАСА – абревиатура, която видяхме за първи път, когато изплува върху поканата за Creative Mornings този петък. Ако не успеете за срещата с тях, за да чуете на живо как (и защо) студенти съживяват една изтърбушена хижа на Витоша, настанете се удобно – тази история започва още през 1981.




Януари е, когато преди 38 години шотландските архитектурни университети правят свое изнесено училище, за да накарат креативните сокове да потекат. Получава се, а скоро студенти от Ливърпул, осъзнали, че образованието им няма особена връзка с реалния живот, поемат щафетата с още по-силна идея. Под името ЕАСА (Европейска архитектурна студентска асамблея) те канят колеги от целия континент в града, който тогава е на ръба на икономически и социален колапс, за да помислят заедно над проблемите му чрез работилници и обмен на опит. Срещата е успешна и на следващата година се повтаря в Холандия, после другаде и така до сега, когато и ние сме част от ЕАСА – в момента в лицето на Теодор Узунов и Росина Шатърова (с които говорим днес), Константин Евтимов, Ралица Карамусалова и братята Мартин и Васил Вандови.




Шестимата са ядрото, около което се въртят още 60-70 души от УАСГ, НБУ, ВСУ и Лесотехническия, но историята на българската ЕАСА започва още в края на 80-те, когато наши студенти за пръв път се вливат в структурата и я пренасят насам. А тя е следната: държавите имат координатори, които събират местните студенти-активисти на подготвителни срещи, преди всяко лято различна страна да поеме Асамблеята, насочвайки вниманието и усилията на 700 души към локален или глобален проблем. "У нас са най-популярни практическите работилници, защото работата в реален мащаб и с реални материали е дефицит в образованието ни. На Асамблеята обаче уъркшопите са разнообразни: пърформативни, свързани с изкуство, с медия, архитектурни и стратегически проекти за развитието на дадена зона", разказва Росина. Дали ще се включи в екипа, който рисува по стени, или в този, който забива пирони, е решение на всеки участник – зависи какво му липсва като знания и опит, за да го навакса там.




"Провокират те да мислиш и да осъзнаеш, че образованието ти лежи на твоите плещи и е по-добре да си активен участник в него, отколкото да си в изчакващата позиция" е един от козовете на ЕАСА сбирките според Теодор. Друг важен плюс: усещането, че от теб зависи дали идеите ти ще се осъществят нажежава до червено мотивацията да действаш. "Тръгнахме с идеята да възродим академичния дух, който липсва, и искахме не да критикуваме образованието си, а да му помогнем", казва той за двугодишните усилия на българския екип да докара Европа тук за друго събитие от мрежата – срещата INCM, която събира към 200 души за интензивен дискусионен форум за проблемите на архитектурното образование. У нас например студентите усещат, че докато завършат, знанията им са остарели, защото браншът се променя бързо. Масовият политехнически профил на университетите ни също може да е проблем – програмите им захапват от всичко, но така не ти дават ясен фокус и после се чувстваш гол на работния терен.




Докторант към УАСГ, Росина дори преподава на Теодор, преди той да инициира събирането на нашия екип, за да сглобят кандидатурата ни за INCM, така че цялата ЕАСА да се съгласи през октомври 2018 форумът да се случи точно тук. Същинската организация отнема още година, в която трябва да се курира интересна програма от лекции и дебати плюс още нещо – изоставената хижа Боерица на Витоша да се върне към живота, за да приюти 200-те души за срещата. Независимо че след събитието хижата отива обратно при собственика си – Общината, всичко се случва изцяло с доброволчески труд и помощ от партньори.




ВСУ например осигурява склад, докато ремонтът тече, а фирми влизат в играта я с пари, я със строителни материали (и спецове, които идват на място да покажат как се прави ламперия да речем), я с транспорт или хранителни продукти, с които се готви на място за цялата дружина.




"Използвахме електромобили, вървяхме пеша на дистанции от над час и през двете години подготовка непрекъснато се учехме на живота в планината. Например с това, че след един уъркшоп имаш 10 чувала боклук и не можеш да го натовариш на каква да е кола, защото ще я съсипеш, а няма как и да го сваляш на порции, защото лисиците междувременно ще го разнесат", спомня си Теодор. Така се научават да се хранят умно и да генерират малко отпадък, който всеки събира в торбичка и сам сваля към града.




Хижата обаче е само част от проекта – един обект не е сам в пространството и трябва да се погрижиш за пълната картина. Така ЕАСА и случайните им доброволци, чули за акцията от интернет и дошли на помощ, се заемат да облагородят цялата зона Боерица, където има още няколко сгради, занемарена детска площадка, затрита пътека.




"Ако бяхме възстановили само хижата, би било като да боядисаме само една стена във входа на блока си." Полевото изследване на Витоша пък показва, че от стотината сгради там 70 са в окаяно положение. Такава е и хижа Иглика, която е в частни ръце, но все пак подслонява публично ЕАСА събитие с изложба, лекции и музика от Иван Шопов, за да подскаже, че Боерица може да не е еднократен успех, а модел за подражание.




ЕАСА водят Creative Mornings на 23 ноември от 08:30 в Гьоте-институт


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.