Расте, но #neegotova


19 декември 2018 текст Никола Шахпазов
През 2018 София беше като куче, което настървено преследва собствената си опашка. Иначе казано – в града и с града се случиха много неща, а сякаш не се случи нищо. Така темите, които обсъждахме през декември миналата година, остават същите, за които се шуми и в момента. Това може би е митичната социално-политическа стабилност, на която един бивш кмет на столицата така ревностно държи, но за нас е по-скоро сигнал за безсилие или зле прикрито нежелание за промяна и развитие.

ГрАФЪТ
Големият проект, който трябваше с размах да трансформира основно парче от централната градска част (улица Граф Игнатиев и прилежащи към нея площади, градини и пресечки) в удобно, функционално и красиво европейско пространство, се превърна в най-големия провал на Столична община, поне от ремонта на булевард Витоша насам. Свикнали сме да очакваме разлика между представяните първоначално рендери и крайния резултат, но в случая несъответствията бяха фрапиращи дори за пост-съветски и разхвърляно-балкански град като София. Като добавим към това високата му стойност (24 милиона лева), изключителното забавяне (до настоящия момент нито една от строителните зони не е напълно завършена, а трамваят така и не върви), практическото унищожаване на много от магазините и заведенията по улицата и изкореняването на част от дърветата, оставката на заместник-кмета по транспорта Крусев и повдигнатите от Прокуратурата обвинения са слаби и ненавременни мерки. Вече е очевидно, че ремонтът на Графа е извършен некачествено и немарливо, плочите и паветата са поставени неравно, различните настилки се срещат и комбинират неловко и хаотично, а образувалите се още след първите валежи локви показват точно къде след година ще започнат да се появяват първите плачещи за ремонт участъци. Единственото нещо, по-лошо от самия ремонт, бяха нелепите обяснения, уверения и пасивно-агресивна риторика на Йорданка Фандъкова, Крусев, главния проектант арх. Иво Пантелеев и представители на изпълнителя GP Group, които ставаха все по-безсилни и комични. След всичко това, Столична община ще трябва доста да се постарае, за да изтрие надписите hubavoe и neegotovo, с които е дамгосана.


© Севда Семер и Владимир Христовски

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ
Програмата на Общината за управление качеството на въздуха е събрана в документ, дълъг 264 страници. Преди година и половина Столичният общински съвет разгледа стратегия за подобряване на качеството на въздуха, като сред мерките бяха вписани варианти за безплатен градски транспорт в определени дни, както и подмяна на отоплителните уреди на социално слаби семейства, ползващи твърдо гориво. Всичко това, синтезирано в много полезен доклад от над 200 страници. Резултатът през зимата на 2017-2018 беше опасно замърсяване на въздуха в града с фини прахови частици в продължение на дни и дори на седмици, засягащо повечето или всички квартали. Основната реакция на Общината бяха призивите към шофьорите да не ползват колите си през работни дни, изявления пред медиите и припомняне на мерките, отбелязани в споменатите стотици страници. Всъщност Фандъкова и всички в СО се оказаха отлични ученици на първия секретар Тодор Живков и неговия мъдър съвет – "Да се снишим, докато мине".

След снишаването, дойдоха студените дни на есен 2018, когато стотиците страници и любезните призиви шофьорите да слязат от колите си отново доведоха до същия резултат – опасно мръсен въздух, за който сигнализираха както местни граждански, така и европейски организации. Както беше отбелязано още през септември в доклад на Европейската сметна палата, премахнатата през 2014 измервателна станция на Орлов мост все още не е възстановена, а в предишни години тъкмо тя е отчитала най-големи нива на замърсяване на въздуха. Това даваше основание на Общината да излиза с данни, в пъти по-ниски от обявяваните на други места, но дори те показваха опасно за здравето съдържание на фини прахови частици. Прогнозата за наближаващата зима, уви, не е оптимистична. Дългогодишното бездействие на СО и очевидният ѝ страх от прилагане на прилежно написаните мерки могат да доведат само до едно – и тази, и следващата година София ще бъде столицата в ЕС с най-мръсен въздух.


ТРАМВАЙ НОМЕР 6
Съдбата на трамвайна линия №6 се превърна в още един от символите на всичко най-лошо в София през 2018. След множество уверения (някои лично от кмета), че затварянето на част от нейния маршрут (над 2км до басейна Спартак) е временно решение, то се оказа финално. Релсите бързо бяха премахнати, като на мястото на трамвая ще преминава тролей, който би трябвало да продължава чак до Манастирски ливади, създавайки допълнителен трафик в няколко така или иначе натоварени пътни артерии. Виждали сме това и преди – трамвай №2, който се движеше от Лесотехническия университет през Изток, Борисовата градина и площад Журналист към центъра, също бе пожертван заради улесняването на автомобилния трафик, а днес голяма част от релсовото му пространство до Семинарията е превърнато в поредния стихиен сив паркинг. С това София затвърди хода си в обратна на европейските тенденции посока: докато развитите страни поддържат и допълват с нови линии трамвайната си мрежа, тук вече са унищожени над 12км от трасетата. Подобна политика е необоснована – електрическите мотриси не ползват гориво и така не замърсяват въздуха, а трасето им най-често е отделено от останалия трафик, с което те не създават задръствания, а предлагат бързо придвижване, допълващо другия градски транспорт.


СТАРИ ЛАВРИ
Нека повторим отново – поради една или друга причина София не е нито Прага, нито Будапеща, да не говорим пък за Виена. Оцелелите до момента сгради от 19 и първата половина на 20 век в центъра, а и извън него, не са твърде много. Затова е абсолютно неразбираемо как в продължение на десетилетия те са унищожавани с любезното одобрение или бездействие на Общината. Освен че за пореден път не беше постигнат напредък за пустеещите Къщата с ягодите, дома на архитект Фингов или банята в Овча купел, още една стара сграда бе почти напълно унищожена. В тиха лятна събота вечер, по класическа постановка, Царските конюшни пламнаха, а след потушаване на огъня нито от Общината, нито от Министерство на културата успяха да обяснят чия собственост са те, кой ще ги възстанови и какво е бъдещето им. От няколко години същата е и съдбата на театър Ренесанс/Нова Америка на площад Възраждане – настоящият му собственик е премахнал покрива, за да може дъждовете и снеговете сами да унищожат сградата. Почти бяхме готови да поздравим Общината за изразеното намерение да купи емблематичната къща на Яворов на улица Раковски… преди да чуем, че поради множество неясноти със собствеността това няма как да се случи. Разбира се, тук всичко е твърде сложно – от спасяването на стари сгради до реденето на павета.


РЕМОНТ НА РЕМОНТА
Годината започна с поредното пренареждане на павета по булевард Дондуков, а постепенно ремонтите обхванаха голяма част от града. Много от тях не са завършени и до този момент, въпреки че сроковете им го изискваха – освен Граф Игнатиев, градинката пред Св. Седмочисленици и площад Гарибалди, все още се работи по Московска, градинката пред СУ и тази на Кристал. За жалост не се забелязва особен напредък с големия и много наложителен ремонт на Западен парк, който трябва да бъде завършен след някакви 4 месеца. Смелите планове за пълно преобразяване на Иван Вазов пък предизвикаха разгорещени дискусии, които засягат не само конкретната улица, но и цялата централна градска част. Заявеното желание за стесняване на пътното платно, намаляване на паркоместата, разширяване на тротоара и поставяне на пейки на него беше посрещнато на нож от мнозина, а аргументът бе болезнено познат – "хубаво е, но не и за тук". След продължила няколко месеца смяна на канализационните тръби по част от улицата, тя ще посрещне и изпрати зимата така – кална и мръсна, а съдбата ѝ е неясна, но потискаме песимизма и се надяваме на най-доброто през 2019.


ДОБРИТЕ КРАЧКИ
Положителните тенденции в София бяха обезсърчаващо малко, но не бихме си позволили да ги пропуснем. Зоните за платено паркиране в Лозенец, Възраждане, Красно село и Оборище бяха разширени, което е много правилна стъпка, макар че покрай поставянето на антипаркинг колчета никой не поправи тротоарите… Зоната за паркиране около стадион Васил Левски беше намалена значително, а част от нея стана платена, което автоматично намали броя на паркираните автомобили поне десетократно, давайки възможност да ползваме парка именно като парк – за движение, тичане и разходки, а не за промъкване през пет редици коли. Подземните кофи започнаха плахо да навлизат в градската среда – засега лошо обслужвани и налични единствено на Солунска, но с перспектива за прилагане и на много други места. Ще подчертаем – старите зейнали контейнери са източник на замърсяване и отживелица, с която отдавна трябваше да си кажем довиждане. Много нови галерии, коуъркинг пространства, магазини и заведения радват окото с модерен дизайн и европейско излъчване. За разлика от държава и община, малките предприемачи се ориентират значително по-правилно в днешната обстановка, следват новите тенденции в дизайна и особено в интериора, с което допринасят за подобряване на цялото градско пространство.


RAGE AGAINST THE MACHINE
Най-големият палец нагоре, който ще дадем, е за гражданите. Именно за онези, които не ползват града само за спалня, нито го виждат като схема от магазини, пунктове за спортни залагания и кръчми. Гражданската енергия, която през 2018 организираше протести, измисляше миймове и хаштагове, оказваше системен натиск върху Общината и общините и опитваше да направи София един по-добър град. Той може да бъде такъв, но няма как да го постигне без своите хора.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.