Първи полет до Киев


18 април 2019 текст Габриела Канджева снимки Христо Сахатчиев
"Планирахме пътуване до Чернобил, когато случайно видяхме, че Ryanair започва да лети до Киев и ето как взехме билети за първия полет изобщо до там." Какво може да ти се случи за пет дни в украинската столица, разказва Христо Сахатчиев, когото познавахме главно с инстаграма @sahat.chiev и проекта 365 плаката, преди да разберем, че фотоапаратът и раницата му са всъщност винаги в готовност до вратата.


В сряда сутрин кацнахме на летище Бориспол, което е най-голямото в Украйна. Намира се на около 30км от града, така че взехме автобус, който сигурно беше от 60-те години, и попаднахме в най-голямото задръстване в живота ми. Вместо 40 минути, пътувахме до центъра 3 часа, което беше по-дълго от полета. Слязохме на централната гара, която е с типична соц архитектура – огромна и внушителна, с мраморно стълбище и високи прозорци. Оттам отидохме пеша до хостела и минахме през стария град, в който навсякъде имаше графити. Центърът много наподобява София, архитектурата е почти същата, но сградите са доста по-запазени, целите са в орнаменти и боядисани в светли цветове. Имахме на разположение само следобеда, затова решихме да се разходим безцелно, за да добием представа за града.


Започнахме от църквата Свети Андрей, която беше затворена, но от площадката ѝ можеш да видиш целия квартал Подил и река Днепър. Спуснахме се по уличката с художниците и отидохме в музея на Чернобил, който е много интересен, но трябва да знаеш руски или украински, за да разбереш всичко. Пълен е с всякакви документи и лични вещи на хората, които са работили или загинали в централата, а най-впечатляваща беше залата, която е макет на реактора отвътре, но всъщност е нещо като параклис в памет на жертвите. Продължихме с разходка по изрисуваната с графити алея край реката, за да стигнем до църквата Николай Чудотворец. Тя е във водата, до речната гара, от която можеш да хванеш корабче чак до разширението на Днепър на север, където бреговете са на 15км един от друг. Отидохме и до Майдан Незалежности – най-големия площад в Киев, където през 2013 започват протестите, след като президентът отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Там в момента има музей на открито, но ако си виждал снимки от тогава, трудно ще го познаеш: площадът е бил пълен с протестиращи, имало е танкове, стреляли са, а сега има всякакви хора, които искат да се снимат с теб, облечени като панди или с маймунки в ръцете.


Последната точка за деня беше Бессарабьский ринок или закритият пазар, където е много интересно, ако се интересуваш от местната храна. Можеш да си купиш хайвер, който беше доста евтин, но правят отстъпки и можеш да се пазариш – ако цената е 600 гривни, минавайки покрай щанда, веднага ще ти кажат "Ела, ела, на теб ще го дам за 400". Има и всякакви колбаси, които можеш да опиташ на място, както и характерната за страната сланина и много видове компоти, дори от диня. Вечеряхме в Пузата Хата – бюфет с типична украинска кухня, пълен най-вече със студенти, където за около 100 гривни (или 7лв) можеш спокойно да преядеш с пирожка, руска салата, вареники (варено тесто с плънка), борш и палачинки за десерт.


Започнахме втория ден с гледка към целия град от камбанарията на катедралата Света София, която е висока 76м, но панорамата си заслужаваше изкачването на стълбите. Църквите в Киев са много красиви и отвън се различават доста от нашите – повечето са боядисани в зелено, жълто, дори цвят мента, а фасадите са с богати орнаменти и често са изрисувани с икони, които не знам как успяват да пазят и поддържат. След обилен обяд в грузински ресторант с хачапури (пърленка) и хинкали (грузинските вареники, които могат да бъдат класически варени или пържени), се насочихме към Родината-Майка. Паметникът е част от Националния музей на историята на Украйна през Втората световна война и около него е пълно с танкове, военни хеликоптери и самолети, там е и вечният огън, който вече е изгаснал.


Приключихме деня отново нависоко – в ресторант Канапа, който е на един от хълмовете в квартал Подил и предлага украинско гурме. Поръчахме си водка, разбира се, но в Украйна, както и в Русия, тя се пие на шотове и върви с риба тон и сьомга, която обаче няма нищо общо с тази, с която сме свикнали тук. Опитахме и емблематичното пиле по киевски – пилешка пържола, навита на руло с билки и с гарнитура от картофено пюре, а след него дойде ред на десерта – горчиво-кисел блат с вид на смокиня, пълен с еклеров крем и сервиран върху дърво.


На третия ден решихме да обикаляме музеи, докато част от групата беше в Чернобил. Първо влязохме в ЦУМ с идеята да видим класическа соц архитектура, но останахме изненадани, защото магазинът беше реновиран по случай 80 години от откриването му. След това минахме през музея на руското изобразително изкуство и PinchukArtCentre, където можеш да се заблудиш, че дори тоалетната е част от модерна арт инсталация. Хубавото на Киев е, че никога няма опашки и тълпи посетители в църкви, галерии и музеи, защото не е толкова популярна дестинация, и можеш спокойно да обикаляш и разглеждаш цял ден. Следобяд случайно стигнахме до Арката на приятелството на народите, откъдето се разкрива една от най-хубавите гледки към града.


В последния ни ден се изкачихме по склоновете на Днепър до пещерния манастир Киевско-Печерска лавра, който е един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа още от основаването му през 1051. Тук наистина е хубаво да си вземеш гид, защото иначе нищо няма да разбереш и е лесно да се изгубиш. В пещерните комплекси е много тясно, оплетено в коридори и лабиринти и е добре да се посети рано сутрин, защото следобяд прииждат хора, за да се молят пред саркофазите на светците. Там разбрахме, че температурата на телата им е 36.6 градуса, което не може да се обясни, а също и че манастирът е бил опожарен незнайно защо от руснаците, когато германците навлизат в града по време на Втората световна.


След подземната обиколка решихме да се качим на метрото, не защото ни трябваше, а за да видим най-дълбоката метростанция в света – Киев Арсенална, дълбока 105.5м, до която се спускаш с два ескалатора за 5 минути. Следобедът прекарахме на корабче по реката, а вечерта избрахме узбекистански ресторант, където опитахме плов – пържен ориз, който се приготвя в много мазнина с месо, моркови, лук и кимион. Тежък е, но наистина много вкусен, а за десерт взехме пахлава и турско кафе. Интересното е, че в Узбекистан има всякаква кухня, защото оттам е минавал пътят на коприната, така че от Китай са дошли нудлите например, а от Турция – кафето и баклавата.


Нощта завърши в бар Палат №6, в който буквално палят глави. Украинците от компанията ни разказаха, че нощен живот в Киев почти няма – местните не ходят по заведения, а често пият на стойката пред магазина, дори и през зимата, така че баровете са най-вече за туристите. С края на този ден дойде и равносметката, че ни останаха много непосетени музеи, ресторанти, паркове и градини и Киев започна да ни се струва все по-привлекателна дестинация за лятото например.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.