Находище на цветни богатства


30 май 2019
Месец май е бъз и мащерка, а юни – бял равнец. На 30 минути от София под небето проговаряме календара на природата с имената на билките и цветовете, които се събират в момента.


С Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север, накъде ще поемете в събота ранен следобед няма голямо значение – все ще стигнете до поляна, която вече цъфти от живот. За подготовка ви трябват силен слънчев фактор, няколко платнени торби (пазят влагата далеч от добива ви), чифт ножици или остро джобно ножче. С това в багажника по склоновете около Гурмазово и Банкя бързо стигаме до гледки-скрийнсейвър като тази с езерото над Божурище, по което са накацали рибари. Те ни хвърлят по едно око зад гърба си наполовина лениво, наполовина предупредително – "ей, да не вземете да си упражнявате жабките по водното огледало!". Няма, хлъзваме се по него само с поглед и после започваме да търсим белите облаци между яркозелените листа на бъза.

Този път някой ни е изпреварил за първите цветове, но все пак откриваме няколко дървета и пълним торби. Цветчетата миришат сладко като мед и изискват отношение като към принцеса: нужно е да се държите нежно с тях; да ги прибирате внимателно в торбата, без да ги наранявате или разпръсвате полена; да не ги дърпате или чупите, о, абсурд, твърде рязко – кръцват се в основата на целия сноп. Да не говорим, че трябва да ги направите на сироп веднага щом отключите входната врата. Поне технологията е проста: заливате цветовете с врял захарен сироп (еднакви части захар и вода) и добавяте сока на 5-6 лимона; след 24 часа престой складирате в стъклени бутилки, за да може после цяло лято да го смесвате с газирана вода или да черпите с джин с тоник и бъз – върховен коктейл.


Днес обаче има още какво да приберем от поляната – винаги с ножици, защото първо смъртно престъпление на билкаря е да измъкне корените (така на следващата пролет няма да поникне нищо). За съжаление виждаме щръкнал знак, че сме леко подранили за белия равнец – не се е отворил напълно, трябва му още седмица. Като лисицата пред киселото грозде и ние обявяваме, че така или иначе идва горчив на чай и се навеждаме да търсим с внимание друго из тревата. Ето къде се крият листата горска ягода, които имат сладък аромат, пък и сушени стават на супер чай. Ще ги разпознаете по белите цветове, които към средата на юни се превръщат в дребни плодове, и характерните заострени листа.


Наоколо живее и живовлякът (или трева-лъжица, както го наричали в Китай). На повечето поляни ще видите поне два негови вида – теснолист и широколист, които се познават по плътните листа с меридиани по дължината. Бере се цяло лято за суперполезен чай (например срещу кашлица), но сега е максимално свеж. Продължаваме надолу, където по най-слънчевите склонове вече е разпъпила мащерката. Издава се по силния аромат, който я прави ценна подправка, а на чай е кралица заради антиоксидантите си.


След няколко часа по склоновете се прибираме приятно омалели от слънцето и в облак от билков аромат, който се носи след торбите ни. Пръсваме листата ягода и живовляк и стръковете мащерка върху хартия, вадим случайните треви и оставяме всичко да се суши на сянка. За билките в късния юни – лайка, липа, жълт кантарион – пак ще се връщаме да се къпем в уханията на природата. И така следим горския календар чак до края на септември.  


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.