Записки oт палатката: Петя Кокудева


27 юни 2019 текст Севда Семер снимки Георги Янев
Преди две години тя се връща от дълго пътуване не с шепа дребни сувенири, а с куп записани истории. Сега Петя – детска писателска и копирайтър – ги издава и в книга, която разказва цялата хронология: как с приятеля й Георги след дълго планиране стягат две раници, една палатка и една възрастна кола, която някъде из маршрута ще бъде предадена за старо желязо; и как 9 месеца обикалят Европа, започвайки от Скандинавието, и приключват в Нова Зеландия. Това обаче е едва увода на Поздрави от синята палатка – същинската част са фрагменти от срещите с животни, разговорите с хора и обмяната на идеи за света. Докато книгата (с фотографии от Георги) се готви да излезе от печат, с Петя се срещаме една ранна сутрин, за да говорим за далечните страни, силата на спомена и защо не е точно смелост онова, което е нужно за подобно пътуване.


Исландия

Разговори без езици
Някои хора казаха, че книгата ми е като мини-роман – има толкова много нишки. Това са само тези истории, които наистина са събудили най-силна реакция у мен. Гледала съм да са важни и същински за мен и да са провокирали нещо – от вълнение през съпротива или недоумение до почуда, радост. Не е такава ситуацията, че съм много обръгнала или уверена и имам страхотен начин да си говоря с всеки; понякога се получава, друг път – не. Спомням си за едни японци, които изобщо не говореха английски, но толкова искаха да си кажем някакви неща, че ползвахме Google Voice, за да обменим информация. Така че се намират варианти да общуваш дори извън езика. Най-вече гледам да се държа с всеки естествено, дори по някакъв начин уязвимо и максимално искрено.


Виетнам

Виетнам и Созопол
В скандинавските страни няколко пъти използвахме платформата workaway.info – предлагаш си труда и помощта на хора и в замяна живееш и се храниш с тях. Работата често е по-битова – например на един норвежец му боядисвах лодката, при друг цепехме и подреждахме дърва. Така можеш да останеш по-дълго и да говориш с хората, да разбереш какви са. В Русия и Япония ползвахме Airbnb, като избирахме според това да говорят английски, а вече по-надолу, в Камбожда и Виетнам, е като в Созопол на квартира. Даже има хора на улицата, които ти предлагат легло. По този начин спиш при всякакви семейства и те най-често са много обикновени в най-хубавия смисъл на думата. Случвало се е и друго – в Индонезия бяхме една седмица при професор по танци, който се оказа един от най-популярните в страната. Беше много словоохотлив и всеки ден си говорехме.


Норвегия

Смелост < осмеляване
Истината е, че съм доста боязлива, не просто не съм смела. Но това да си смел и това да се осмеляваш са различни неща. Компенсирам със свръх доза любопитство – вълнува ме да научавам неща, да се вкарвам в нови срещи с хора. Това е по-силно от страха, който имам. Иначе той си е голям, дебел и си го нося и сега, не съм се променила. На пътуване е даже полезно да си страхлив, защото това те прави благоразумен, не си причиняваш нелепи инциденти и дискомфорти. Преминавала съм със сълзи на очи през ледена река в Исландия, но не бих го направила в една идея по-опасна ситуация.


Германия

Спомените остават
Обикаляла съм и преди, но дълго време не се бях сещала да си записвам по време на пътуванията. А ние помним много оскъдно – ето, преди съм била в Исландия цял месец, беше голямо вълнение, но си спомням две истории. А беше приключение, и трудно, и сурово, и имах хубави срещи. Но този, неусетният начин, по който се утаяват нещата в теб, ми се струва много устойчив. Преживяванията си ги интегрираш, стават част от теб, вграждат се като фасетки отвътре и си работят, има ги.


Камбоджа

Цената на шока
Това как си нагласен да приемаш нещата, променя концепцията за шок – аз например търся точно него. Може някой психолог да обясни какъв ми е проблемът, но искам ако не да бъда шокирана, то поне да бъда изненадана. Ако нямам такива моменти, се чувствам сякаш нищо не се е случило в деня и той е неоткривателски. Обръщам внимание и на малките неща, като да видиш как четат в метрото в Япония. В Русия пък шофират по безумен начин, който вероятно събира цялата им култура. Бяхме в колата на човек, който кара, показва ни неща навън, пише на телефона си, за да преведе и да ни съобщи нещо – всеки миг си на косъм от катастрофа. В Нова Зеландия ме изненада колко са приветливи хората, могат да завържат разговор с напълно непознат по най-естествен начин.


Мароко, Сахара

Палатка в дивото
Когато си на палатка, както бяхме първите три месеца в Скандинавия, често не си подготвен. Не знаеш как мучи един лос – а те звучат ужасно зловещо, чак трябваше да чуя в YouTube, за да се успокоя, че не е бясно куче или вълк. Друга вечер в Германия пък щеше да ми изхвръкне сърцето, защото чувах много тежки звуци близо до главата си и си представях най-страшните неща. Оказа се, че е таралеж. То си пише в Уикипедия, че това му е отличителна черта – стъпва тежко.


Индонезия

Да се чувстваш вкъщи
В Индонезия ми беше най-приятно. Дори нямахме предвид да ходим там, просто се случи. Особено островите около Бали – самият той като туристическа фасада не е интересен, но хората имат любопитен начин на живот. Там спахме на различни места и даже се шегувахме, че правим тур, за да видим градините – всяка къща има буйна зеленина. Научих много концепции, ежедневни практики, които ме впечатлиха, и се чувствах добре. Те са много жизнени – срещаш например голяма група жени, облечени цветно и красиво гримирани, а те отиват на погребение. Виждаш ритуалите им като материално въплъщение, не просто ти ги разказват – когато си лепят ориз по челото на разни празници, слагат и на теб, за да ти обяснят.


Приключение по кварталите
В началото като се върнеш, имаш едно изпадане в черна дупка, защото си свикнал всеки ден да си доставяш много смисъл. Научаваш непознати неща, получаваш провокации и наместване на перспективите, а като се прибереш и вече не получаваш толкова концентрирана енергия отвън, известно време имаш чувство на безсмислие. Казваш си: "ама аз за 9 месеца толкова много съм преживял, а сега трябва да ходя на работа и да купувам хляб?!". После всичко се нормализира и започваш да гледаш по друг начин на обкръжението си. Ако сега се озова в квартал, в който не съм ходила, имам абсолютно същото чувство на откривателство. Може да съм на най-тъпото според някого място, но съм добила маниер на търсене на нещата, които са ми интересни. Така си доставям вълнение и изненада, без да ми е необходимо да съм на фиорд в Норвегия.

Поздрави от синята палатка на Петя Кокудева излиза на 8 юли от Жанет 45 за 25лв


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.