Зад обектива на Александър Станишев


3 октомври 2019 текст Кристина Йорданова снимка Любов Череш
"На 37 съм, нищо че изглеждам на 22", казва Александър, докато опитва да се сети през коя година е приет операторско майсторство в НАТФИЗ от втория път. И до днес много го е срам, че в трети курс снима чалга клип, а първият му по-сериозен проект е сериалът Хъшове с режисьор Александър Морфов.


Оттам вече Станишев завърта лентата за много български сериали и филми, в камерата му се е оглеждала дори Кейти Холмс, а последно се хвали с Тайният живот на Вера, който тази година мина през Сънденс и Берлинале. След като го хванахме да снима и клипа към Hope for the Underrated Youth на Yungblud, решихме, че е крайно време да го сложим него в кадър и да го питаме каква суперсила му дава камерата. Докато Александър ни отговаря, че диша чрез операторството и издиша във фотографията, изложбата му Forever Autumn го казва със снимки в бар Петък до 7 октомври – седнете да погледате през обектива му и там.


СЪС САПУНЕРКА НА ПОЧИВКА
Когато бях малък, ходехме по българското Черноморие на ваканция и взимахме един апарат и една малка видеокамерка, която всъщност приятелско семейство ни даваше назаем. С другите деца се лигавехме и го играехме все едно сме в предаване като Каналето, касетките все още ги има някъде забутани по кашоните. Помня, че след като се прибирах, пусках някои от видеата на забавен каданс, а отгоре слагах музика на Metallica. За първи път забелязах какво е операторска работа покрай драматичния поглед на Никълъс Кейдж във филма Скалата. В една от сцените камерата се върти и го кара да изглежда много готин. Реших, че искам и аз да имам тази суперсила. Впоследствие осъзнах, че има много по-важни неща от това да правиш хората готини.


ДО НЮ ЙОРК И НАЗАД
След като се сработихме добре за филма Вяра, любов и уиски с режисьорката Кристина Николова, тя реши да ме извика за Докоснати от огъня, режисиран от мъжа ѝ Пол Далио. Той имаше специфична визия как да се случат нещата, защото това е негова лична история, свързана с биполярното разстройство, и всичко беше много подредено и систематизирано. Е, имаше ги и стресовите ситуации: в една от външните сцени Кейти Холмс беше хваната по сутиен и, доколкото разбрах, папаракът получил 15 000 долара за това от някакъв сайт. В последния ден на първия етап от снимките пък Кристина, бременна в 9-ия месец, започна да ражда и бързахме да завършим сцената, за да може Пол да отиде в болницата. На всичкото отгоре получих топлинен удар по време на едни сцени в Юта на 3000 метра надморска височина и въобще това беше преживяване, което няма да забравя. За момент се зачудих дали да не поостана, но целият този стрес и това, че в Ню Йорк е почти невъзможно да видиш едно лице два пъти, ме отказаха и се върнах за хаоса тук. Той си ми харесва.



ТАЙНИТЕ ЖИВОТИ
С режисьора Тонислав Христов се запознах покрай едни мои уъркшопи във Финландия. Така, година след нашата среща на по бира, започнах да снимам документалния филм Тайният живот на Вера, който стана един от най-важните ми проекти. Помня как бихме 800 километра, за да се срещнем с бащата на Вера, с когото не се бяха виждали от 15 години, и накрая решихме, че само аз ще вляза вътре в стаята. Камерата ми започна да се поти и по едно време вече нищо не виждах. Напрежението се режеше с нож, те си говореха около час, тя плачеше, а той изглеждаше много нервен. Видях как да споделяш чувствата си помага и как алкохолът разваля семейства и личности. Интересен за наблюдение е и начинът, по който Вера се справя с всичките си проблеми – ролевите игри. Силно препоръчвам филма на всеки.


МУЗИКА ЗА ТАНЦУВАНЕ
Дори не знаех кой е Yungblud преди Крум Родригес да се включи в групата ни за оператори във вайбър с питанката "Кой може да ме смени на терен след 3 дни?". Отговорих с "първи.", защото много ми се снимаше, без дори да знам за какво точно става въпрос. Не е някаква скъпа продукция, но енергията на Yungblud и това, което той влага в песента, някак си ни зареди да дадем всичко от себе си. Както казва Кристофър Дойл, снимал клипове на Джъстин Тимбърлейк, трябва да има танц между хората зад и пред камерата. Така че ние просто затанцувахме. Напоследък съм на вълна Tool и бих снимал нещо тяхно, на Metallica също няма да откажа.


ФОТОАПАРАТЪТ КАТО ЗАЩИТА
Не излизам навън без фотоапарата си, по-сигурен се чувствам, когато е в мен. Постоянно щракам някакви неща, които са ми интересни. Просто ме кефи звукът. Най-любимо ми е да улавям атмосфера, чувство, най-вече меланхолия, случки на улицата, светлини, психологически състояния. Снимам и красиви момичета, за да ми завиждат. Преди време мислех, че фотоапаратът ми пречи на операторството, но сега си давам сметка, че всъщност го обогатява. Така например в сериала Денят на бащата (на Павел Веснаков) някои от кадрите ми се накланяха към уличната фотография и невинаги се получаваше, но е интересно да експериментираш.


ИДОЛИТЕ ОТБЛИЗО
Наскоро имах щастието да съм на терена на Робърт Ричардсън – операторът на Тарантино. Разбрах, че той ще идва да снима в България, звъннах на продуцентката и се самоназначих да снимам мейкинг. Гледах го как работи, а той на шега се ядоса, хвана ме, изнесе ме и каза "Махай се оттука, досадник такъв", защото аз постоянно му се навирах с една камера в лицето. За 16 часа той не мръдна от снимачната площадка, седеше и наблюдаваше. През цялото време мислеше, през цялото време беше концентриран, докато мен постоянно ме сърби да проверя какво се случва с телефона – просто ужасно.


ПОСЛЕДНИТЕ ЕКРАННИ ЛЮБИМЦИ
В Имало едно време... в Холивуд Тарантино отново успява да вкара в една тривиална случка напрежение и психология, което малко хора умеят. От разговора "коя книга четеш" между Леонардо ди Каприо и малкото момиченце той сглоби цяла история. Адски интересно, емоционално и напрегнато е да го гледаш. Последният сериал пък, който много ми хареса, е Еуфория – заради това, което казва за зависимостите и дълбочината на всички персонажи. Там нямаше добър и лош, а дори най-неприятните накрая ти стават симпатични. Сниман е невероятно, но без да е самоцелно, защото начинът на заснемане тук много подсилва емоцията на героите.



ДОМАШНА МЕДИТАЦИЯ
Все повече осъзнавам колко е приятно просто да стоиш, без да правиш нищо. Това са онези моменти, в които ти е готино без причина. Имаме толкова голям избор – партита, срещи с хора и така нататък, но в един момент да гледаш в една точка и да медитираш ти е напълно достатъчно, за да си изкараш добре.



Александър Станишев е на instagram.com/stanishev vimeo.com/stanishev и alexanderstanishev.com


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.