Камбоджа в седем дни


23 ноември 2017 тескт Виолета Иванова снимки Николай Тодоров-Ник
"Когато си там за толкова кратко, избираш – или север, или юг", казва ни Ник Тодоров след своята една седмица в Камбоджа. Затова няма да сме поредните, които го питат "Е, в Ангкор не бяхте ли?", а избираме да загърбим отъпканите маршрути и да тръгнем с него към сърцето и бреговете на тази страна.




ЕЛА ТУК-ТУК
Често ходя в Тайланд по работа и винаги използвам случая оттам да отида до някое ново място. Така през октомври със съпругата ми се озовахме в Камбоджа. Обичаме да действаме спонтанно, без екскурзовод и резервации и макар хората да мислят иначе, в тази страна не е страшно да пътуваш така. Полетът от Банкок до столицата Пном Пен е къс, а летището е колкото варненското. Не знам защо, но на него кацат само азиатски компании, така че от Европа винаги имаш прекачване. На изхода веднага те атакуват таксиджии с оферти да те закарат до центъра за 20 долара, но реагират добре на пазарене и може да смъкнеш цената тройно, даже и четворно. Не си представяйте обаче, че ще ви возят с кола – такситата са тук‑тук или моторизирана версия на рикшите. Същите триколки ни причакваха сутринта и пред хостела, а нашето "Първи ден ни е, искаме да се разходим пеша" не отказа най-нахалния шофьор, който продължи да кара след нас, обяснявайки „Като решите къде да ходите, ще се качите при мен“. Така е в края на дъждовния период, когато туристите са кът – борбата за клиенти е жестока и можеш да наемеш някой да те развозва цял ден на изгодна цена. Добре е обаче да знаеш къде ти се ходи, иначе те водят по стандартния маршрут от музей на музей.




ТАЗИ ИСТОРИЯ ПОНАМИРИСВА
В Камбоджа сега е супер: 25-30°, ходиш по къси панталони, като само гледаш да имаш дъждобран в джоба, и природата е уникално красива. За сметка на това е голяма мръсотия. Всичко, дори супа, се продава в найлонови торбички, които после се мятат където дойде. България е рай в сравнение с тяхното положение. Там говорим за цели сметища по улиците и животни, ровещи в тях – дори в центъра. Представете си сега каква миризма излиза от застоялите камари боклук, изложени ту на дъжд, ту на слънце. Шегувахме се, че и 5 години няма да стигнат да се изрине всичко това. На пазара пък изсипват морските дарове за сортиране направо на земята. И вместо вкъщи, хората клякат с котлона да си сготвят на тротоара. Иначе всичко е изключително вкусно и стомахът ти няма да пострада, ако ядеш улична храна, стига да не експериментираш с поносимостта си към люто. И докато в Тайланд буболечките са по-скоро туристическа атракция, тук наистина ги обичат. Има гъсеници, скакалци, хлебарки, тарантули, каквото се сетиш, сготвено по най-различни начини. Нищо животинско не се хвърля – ядат се и копита, и пилешки крака, а плодовете пък са толкова евтини, че на камбоджанците им е по-изгодно да ароматизират тоалетните си с резени ананас и лайм, вместо с химически продукт. Колкото до нехигиеничните им привички, те не са случайни и се коренят далеч назад в историята.




ТЪМНО МИНАЛО, МРАЧНО НАСТОЯЩЕ
До един момент Камбоджа е френска колония, после – кралство, и се развива не по-лошо от околните държави. Докато през 70-те САЩ не финансират завземането на властта от азиатския Хитлер Пол Пот и неговите Червени кхмери, които налагат комунистическия ред по особено кървав начин. За 48 часа изселват две трети от Пном Пен по селата, в това число интелигенцията, дребните и средните бизнесмени, за да се захванат със земеделие. На тяхно място в града идват бедните, онеправданите, необразованите, за които Пол Пот става символ на светлата промяна, а парите са отменени като разплащателно средство – вече разменяш яйце за ориз. За 4-те години властване на Червените кхмери 2 милиона души умират или от глад, или са избити без по-голяма причина от това, че не следват идеите на Пол Пот или че носят очила, значи четат, умни са, врагове са. Това е геноцид над собствения народ, от който страната още не може да се съвземе – нещо, което се вижда и в царящата мръсотия, и във всичко останало. Просто личи, че интелигенцията е била ликвидирана и сега тепърва се заражда наново. Затова пък голяма част от туризма на Камбоджа лежи точно върху този период. Червените кхмери превърнали едно училище в затвор, където на ден екзекутирали по 300 души и то както дойде – куршумите били лукс. Сега то е музей. Посетихме и още едно подобно място – Killing Fields, където има мавзолей с 5-метрова кула от черепите и костите, намерени в разкрития там масов гроб.




ФАСАДАТА ТИ Е ФРЕНСКА, OUI?
Някогашното френско присъствие в Камбоджа се усеща и днес, защото още има добре запазена архитектура от колониалните години. Едно от министерствата например е в такава сграда. Но и в много от жилищните блокове личи европейското – имат колони и други детайли, които очевидно идват от нашия континент, омешани с чисто азиатския стил. По пътя към Killing Fields, който е на 15км от центъра, видяхме и високи панелки, които изглеждат като нови, защото наистина са тъкмо построени. Иначе такива гиганти се броят на пръсти. Няма небостъргачи, тепърва ще навлизат западни инвеститори, които евентуално биха вдигнали нещо високо. Сградите са все по 3-4 етажа, което е тотален контрапункт на Банкок, където всичко е огром­но. Но и самият Пном Пен не е толкова голям град – населението е 2 милиона, значи горе-долу като София.




ТАКА СТИГАМЕ ДО НАЙ-ВАЖНОТО
Grand Palace е базова забележителност на Пном Пен – парк с 4-5 храма, където правят коронации, военни паради и други ритуали. Това са и най-безсмислените 10 долара, които можеш да похарчиш, защото дори не те пускат да разгледаш сградите отвътре. Първата ми работа, като съм на ново място, е да събера всички възможни инфо брошури и да си набележа какво ще ми е истински интересно. Така открих квартала Boeung Кak, който преди години бил магнит за алтернативни хора от цял свят. Хипстърски, както се казва. Имало арт заведения, хостели, наркотици във всякакви форми, но управата изселила всички, за да строи нещо друго на мястото му, което така и не се случило. И днес все още има малко от онзи дух, но вече всичко е затворило и хората са други. Аз обаче се забавлявах да снимам как прострените дрехи на новите обитатели по случайност са в гамата на графитите зад тях, останали от предишните.




ТУК ЦЯЛ ДЕН ТИ Е HAPPY HOUR
След столицата поехме на юг към Сихануквил – един от големите градове по морската ивица, но си представете нещо като Китен или Приморско: хотели и заведения от двете страни на улицата, които дънят трап до 4 сутринта. Хазяйката ни беше италианка и по европейски подаде жалба за шума, което не доведе до нищо друго, освен целият хостел да се здрависа с веселия полицай. Единият ден на това място обаче съм го обявил за най-безметежният ми тази година. Романтичен плаж, страхотно чиста вода, а на обяд в крайбрежния Khins Shack за 2 долара ядохме най-вкусните скалопини – нещо, което на Средиземноморието би струвало 20 евро. Имаше и happy hour на коктейлите – от 12 до 12!, а по плажа ту минаваше момиче с поднос храна на главата, ту друго, което прави масажи, маникюр, педикюр или обезкосмява с конец директно на пясъка. Мен ме размачкаха, но едни австралийци решиха да се епилират и падна голям смях и пищене. Камбоджа има също и 32 острова. Може да наемеш и модерна яхта, и рибарска лодка, но ние хванахме организиран тур с кораб до три от тях, единият от които е база на Сървайвър. Нямахме време за това, но снимачната площадка е достъпна за посещения.




САМИ СИ ПИШЕМ ЗАКОНИТЕ
В настоящето на Камбоджа виждам много от България през 90-те, когато и при нас се смени системата и цареше беззаконие. В една туристическа брошура прочетох, че трябва да шофираш внимателно, защото може да те глобят "1 до 2 долара – по договаряне". Сещате се какво значи това – че корупцията е на ниво. Те сами си го казват: имаш ли пари, тук можеш да правиш всичко, дори да влезеш в политиката. Колкото до шофирането, можехме да наемем кола още от летището, но не бих го препоръчал на никого. Почти няма пътни знаци и не се спазват правила за движение. Не че си по-спокоен, ако друг те вози. На връщане от Сихануквил към летището в Пном Пен пътувахме с микробус и при едно задминаване шофьо­рът продължи да настъпва газта, дори когато отсреща бързо се приближаваше друга кола. Тогава тя отби, този, когото задминавахме – също, и ни направиха пролука да се мушнем между тях. Това явно е неписано правило, което всички уважават. За разлика от истинските си закони.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.