Vidimo se u Zagrebu!


10 май 2018 текст и снимки Нaталия Иванова
Почувствахме хърватския град близък, но и различен. Точно каквито са езиците ни – по-често се разбираме добре, но понякога се появява нещо несходно, което или приемаш, или се налага да повториш. За четири дни на гости при приятели в Загреб едва ли можем да научим всичко, но успяваме да поживеем като местни, което е jako lijepo – две думи, които ви превеждаме в две страници.


Да стигнеш Загреб по въздух не е лесно, ако внимаваш с разходите – нискотарифните компании не поддържат полети от София, което ги прави доста скъпи. Опции със самолет до Будапеща все пак има, но така пък няма как да спестим петте часа до целта след това. Ето защо потегляме с автобус в 08:30 и прекарваме в път цяло половин денонощие. Казано иначе – помислете за кола.

Веднъж стигнали, се придвижваме до другия край на града, където ще отседнем. Още с бързата панорама през главната му артерия (която не пресича сърцето му и спестява тромби в трафика), Загреб напомня на западноевропейска столица. С първата по-бавна разходка обаче ни става ясно, че и тук пребивава архитектурна и епохална еклектика, макар контрастите в нея да са по-умерени от тези в София.


Ще забележите смесицата особено добре, ако тръгнете от по-краен квартал към центъра. На 30 минути от Парламента с трамвай (цената на билета за половин час е 4 куни, тоест 1лв) се издигат или панелни жилищни комплекси, но с по-малко неглижирани фасади, или квартали със стари къщи и дворове, в които съседите сякаш се разбират. В компания на хърватин научаваме и как стадионът Максимир е "грозното дете на Загреб", фонтаните на път към новия град крият финансова схема, а паметниците често се вдигат не за когото трябва. Самоиронията му обаче често крие хубавото, което тук е много.


Обиколката ни в стария град започва от централния площад Бан Йелачич, покрит с пазар на традиционни зарзавати, познати и на нас – мед, сушени меса, сладкиши и носии. Макар първоначално да ни се струва на място, разбираме, че целта му е да притегля туристи и след ден периметърът отново ще опустее. И все пак пазарите тук са сериозна работа: точно зад площада попадаме на внушителния Долац, където производители от покрайнините на Загреб гръмко предлагат плодове, зеленчуци, месо и сирена. Интересно, но не и непознато, докато на няколко крачки встрани не се натъкваме и на един от двата големи цветни пазара, осеян с разцъфнали саксии и избуяли в нюансите на сезона букети. За другия, на 300 метра по-нататък (на площад Петър Прерадович), попитайте за Цвйетни тръг и нека разумът бъде с вас.


След оглед наоколо, хващаме улиците за стария Горни град, събрал в границите си повечето исторически и административни сгради. За разлика от Рим обаче, тук ще успеете да ги видите без да се надигате на пръсти зад тълпи с туристи, макар мащабът да е в пъти по-малък. Запазените средновековни улици с павета и улични фенери напомнят силно на тези в Нови Сад. Парламентът пък е заел сградата на църквата Свети Марк, която не докосва небето с купол, както Загребската катедрала, която е не само най-високата сграда в Хърватия, но и най-монументалният храм в готически стил на югоизток от Алпите.


Тук неизбежно ще попаднете и на пешеходната улица Ткалчичева, която си делят кафенета, ресторанти, барове и магазини за сувенири. Сядаме на нея във влиятелната пивоварна Medvedgrad, прославена нашир със своята крафт бира (не изпускайте халба Fakin IPA), която впоследствие се оказа само един добър пример – ако сте ценители, в повечето барове имате сериозен избор от пиво за средно между 18 и 22 куни (грубо 4-5лв). Със сигурност минете през The Beertija (ул. Pavla Hatza 16), където ще делите маса с бронзовите тела на Ник Кейв, Джими Хендрикс и Ейми Уайнхаус, или градината на Krivi put (ул. Savska cesta 14), където бихме сядали често, ако живеехме в Загреб.


И двата бирени бара са в Долни град, напът за който успяваме да минем и през тунела Грич. Някога той е бил бомбоубежище, а през 90-те – сцена на рейв партита, които се помнят и до днес. В центъра долу разглеждаме и останалите важни сгради с австро-унгарска архитектура, някои от които са почти двойници на софийските – като Народния им театър например. Точно до него ни сочат и стъклената модернистична Музикална академия, която е нищо общо с всичко наоколо, а ние кимваме емпатично – и при нас проблемите са същите.


За четири дни в града минаваме през много градинки, но ако имате време, Загреб е далеч по-щедър на природа. Освен в най-големия парк Максимир, можете да седнете на брега на Сава, да се разходите около езерото Ярун или да се отбиете до това в Бундек, обградено от градски плаж и алеи. А най-лепо ще е, ако успеете да се качите на връх Слйеме в близката планина Медведница, до която има градски транспорт, или мръднете като нас до малкия град Самобор, за да видите средновековната крепост над него и да пробвате крем питата, заради която някои хора идват тук всяка събота.


Докато се чудим как да разкажем повече за Загреб, си спомняме шегата на местните, че за града им стига ден. Когато накрая ни изпращат с vidimo se uskoro, ни се струва, че добре са знаели как въобще няма да ни стигне.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.