Бягство без бягане


23 юни 2016 текст Ирина Димова снимки Симеон Леви
Ако йога ритрийт в Тоскана ви звучи като бавно протягане на фона на зелени хълмове с лозя (които вечер капят в чашата ви), щракаме с пръст, за да се върнете в реалността. Йога ритрийт в Тоскана е като сладолед с морска сол – нещо изключително, но не за всеки вкус.

ХОРАТА
Казват, че най-хубавото на едно пътуване са хората, с които го споделяш. В нашия случай магнитът в средата е Нели от студио Santosha, която събра двайсет и няколко (почти) напълно непознати, с най-различни занимания, но поне една обща черта – безстрашие от асани. За баланс, групата ни има и втори йога мастър – Амир Джан от Лондон, жив проводник на Кундалини, попаднал не за първи път в софийска компания. Така още с пристигането ни е сигурно: в Тоскана ще е сериозно, но и весело.


МЯСТОТО
След час и малко по въздух и 360 завоя по асфалт на запад от Болоня се оказваме почти на границата на Тоскана и Емилия Романа, и почти на височината на Боровец, в едно от най-старите имения в област­та Лицано ин Белведере – Борго Пианело. В къщите за гости и винарната със собствено производство уютът е домашен, а семейството на Марко Вентура се грижи за всички и всичко – от хавлиите за басейна до капучиното за закуска и изцяло вегетарианското ни меню (и за диджейското оборудване, но за това малко по-късно).


ЙОГАТА
Дотук е ясно, че не сме точно в Тоскана, не сме точно на кулинарен италиански разкош и не е точно лято, защото този юни се чувства като април с резките смени на градуси и облаци. В 7 сутринта вече сме се кръстосали в лотус за интегрална йога с Нели, а едно завъртане на стрелките по-късно – в 7 вечерта, се сгъваме пак за Кундалини йога с Амир. Дали ни харесва? Да, моля, още от същото, седем дни. Дошли сме тук, за да излезем от градските си пашкули и да опитаме да променим навиците си така, че да ни служат по-добре по пътя, всеки ден. Защото йога не е само гъвкавост и балансирани асани, дихателни практики и релаксации. Всичко това всъщност дисциплинира ума, с едничката цел да го олекоти и да отвори място на душата. Търсим копчето на непрекъснатия поток от всякакви мисли и страсти, с които се тъпчем и които ни пречат да бъдем наясно със себе си, или с други думи – да бъдем щастливи (ама не като от онази чанта/обувки/кола). Звучи просто, но често е просто невъзможно. Опитайте да не мислите нищо за половин минута… м, как е?


РАЗХОДКИТЕ
Все пак сме в Италия за цяла седмица. От 7 вечер до 7 сутрин сме йоги без нито едно мрън, но в промеждутъка въртим кръгчета в околността. Различен брой завои и километри всеки ден ни водят там, където Тоскана е като картичка, градчетата придрямват за сиеста между един и четири, а саламите, пастата и джелатото дори могат да се комбинират. Оставяме Флоренция, Модена, Лука, Пиза и Болоня за следващия път (само музея на Ферари не пропускаме), за да ловуваме гледки и настроения из кривите улички с дребни магазини и заведения, които избухват в огромни цветни задни дворове. И се връщаме сити всеки път.




ПАРТИТО
То някак започва преди всичко, още в буса между летището и имението. Със сигурност никой – дори ние – не е очаквал група, практикуваща йога, със стриктно вегетарианско меню, да изпива всеки ден почти всичкото вино в къщата и да има нужда от вечерен час, за да не прекали. Покрай целия ни чар и еуфория, обаче, домакините дори ни обещават парти за последната вечер – ако оцелеем дотогава – с танци и диджей. Оцеляваме, и още как, а Еуженио, синът на Марко, се оказва огън зад пулта. Тук вече е време да сложим точка, но как да стане – всеки момент чакаме едно кашонче с вино от Боргото, за да продължим да си въобразяваме, че сме (почти) в Тоскана. Иначе йога си правим, разбира се, (почти) всеки ден.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.