(Д)ума за ума


Може да не използваме само 10% от мозъка си, но 90% от работния му ден в главата ни все още са енигма. Невронауката (или neuroscience) обаче напредна рязко в "колективното научно усилие да разберем ума си" и дори заговори на нашия език – следват три сигурни канала, по които важното стига до главния ни с лекота.

За четене

За четене


Специалната невронаучна колонка на Гардиън посреща с пълен каталог от "как да използваме мозъка си, за да преборим настинката" до "защо тревожните хора са по-склонни да не гласуват". Стегнатите статии от големи умове в сферата засядат в нашия веднага, особено когато посягат към тънка струна като надвисналата сезонна депресия и нейното "несъзнателно предаване от човек на човек". Сериозно, тъгата се прихваща също като грипа, а виновните "огледални неврони" са двойни агенти – да заразиш другите с щастие също е тяхна задача, стига да прекрачиш меланхолията с упражнение като "захапи молив, това активира мускулите, отговорни за човешката усмивка". Изпълнението върви с гаранция, че в миг ще се почувстваме по-добре – още няколко урока на theguardian.com/science/neuroscience и сме буреносни само по желание.
За слушане

За слушане


Подкастът All in The Mind е на вълните на радио ABC в Австралия и звучи в ушите ни с равния, метален глас на Лин Малкълм (едва повярвахме, че зад микрофона стои човек, честно). Гостите й в студиото стъпват най-малко върху "доктор" по академичните етажи, но тук няма дълбоки професорски дискусии с висок речник. Диапазонът лежи от "какво е да си заклещен в съзнанието си цял живот" през "как събираш три личности в една глава" до "защо се пристрастяваме към социалните мрежи?", а сложната материя винаги се прецежда през лични истории с обяснения за дилетанти в науката. Примерите ни са само от първа страница на подкаста, всеки нов половин час поглъща като черна дупка – логично, самият ни ум е точно такава. Потъваме на abc.net.au/radionational/programs/allinthemind.
За гледане

За гледане


YouTube глобализацията е особено сладка, когато ни пази място на скамейката в университета Станфорд. Името Robert Sapolsky в лентата за търсене директно отваря прозорци към лекциите на професора, който е не само един от водещите учени по невронаука, но е и сред "най-добрите писатели по естествена история в света". Нищо чудно – думите му служат толкова добре и с такава лекота, че след първата лекция по Въведение в човешката поведенческа биология оставаме нащрек и за следващите 24. Ето и домашно: какво е общото между това да си в цикъл, да имаш мозъчен тумор, да ядеш вредна храна и да взимаш анаболни стероиди? Не, не са (само) хормоните, отговорът е по-интересен – пускаме Саполски и сверяваме.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.