Името на жанра


Ако си мислите "скука", когато чуете "книги за наука", значи мислите за лоши книги за наука. Да четеш добре написан том е като игра на тенис с автора – ако той не знае как да ти върне топката или играе скучно, проблемът е в него, не в темата. В ръцете на умел писател обаче физиката, биологията, антропологията са не само стимулираща игра, но и нов начин да мислиш за света. Ето три книги за наука, след които почти нищо няма да е същото.

Седем кратки беседи по физика

Седем кратки беседи по физика


Да, да, физиката е красива наука, много е елегантна, да. Когато обаче Карло Ровели възкликва в средата на някое свое есе "Колко прекрасна е Вселената!", вместо с отегчение да го оставиш да се възхищава на собствената си материя, ентусиазирано кимаш в съгласие. Защо – защото, дори да имаш нула интерес и никаква подготовка по физика, в добър стил и с няколко силни истории книгата гради разбираем, пълен и жив образ например за теорията на относителността. Ровели с всяка страница напомня, че науката се появява от почти детското усещане за любопитство, което всички познаваме, и от ексцентрично въображение – не от желание за замерване и сложно смятане. Жанет 45 я издават тук в малък размер, който не застрашава, а казва ясно, че ако имаш джоб, в който да я побереш, значи можеш и да я разбереш.

Премиерата на Седем кратки беседи по физика е в Credo Bonum на 1 февруари от 18:30)
Сапиенс

Сапиенс


Ювал Ноа Харари започва направо от скелетите в гардероба – преди 70 000 години на Земята е имало поне шест вида хора. Какво е помогнало на Хомо сапиенс да надделее над останалите, как се организира после в общества и религии, докъде стигат корените на отношението "жената да си знае мястото", дори как се храним и кое ни прави щастливи днес – това е историята на вида ни. Разказът започва в самото начало и приключва не днес, а утре – с идеи какво ще е бъдещето ни в нова книга, Homo Deus (само на английски, но пък във всяка голяма книжарница и тук). Думите на Харари жужат от енергия на страницата и, докато търсят отговори, минават ту през история, ту през антропология, икономика или философия – експеримент между жанровете, който пред очите ни се превръща във впечатляваща обща картина.
Кратка история на почти всичко

Кратка история на почти всичко


Авторът Бил Брайсън не е учен – пътешественик е. Кариерата му на успешен писател зависи от умението да вземе всяка история за пътя от А до Б и да я разкаже ловко – да знае къде да забърза, къде да забави, къде да насочи лупа, кое да пропусне. Какъв по-добър водач тогава, ако началната точка е раждането на Вселената, а крайната – цивилизацията? Брайсън решава, че малко хора се вълнуват от наука, не защото е скучна, а заради пратениците ѝ – лошият стил на авторите, които пишат за нея. Затова използва хумор, умело писане и сравнения, които опитомяват иначе необозримите формули и размери на света ни. Сега книгата му има ново издание с твърди корици (от Сиела), но е публикувана тук през 2003 и оттогава не е срещнала достатъчно стабилна конкуренция, която да я избута от списъците с най-добрите – нелошо постижение.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.