Зов за завръщане

27 август 2014 текст Никола Шахпазов
Нужен ли ни е разпадащия се паметник 1300 години България и не е ли по-добре да върнем един важен военен мемориал в центъра града, разсъждава Никола Шахпазов. И намира лесен отговор.


1300 идеи
От самото си прибързано завършване през 1981, паметникът 1300 години България в градината пред НДК е спорен. Дори председателят на БКП Тодор Живков не го одобрява, а противниците на социалистическата естетика измислят няколко доста обидни имена на монумента. След 1989 освен спорен, паметникът става неподдържан, а скоро след това – и опасен. Днес пък е просто нелепа развалина, художественото внушение на която е абсолютно неразгадаемо. През тези три десетилетия общината (чиято собственост е монументът) не направи нищо съществено – нито за възстановяването на архитектурния комплекс, нито за промяната му. Неведнъж около него беше вдигана ограда, част от мраморните плочки бяха доста грозно откъртени, а обявяваните конкурси за промяна облика на 1300 години България бяха нелепи, поне колкото цялата протакана ситуация. Поредният такъв бе обявен преди няколко седмици, а качените на сайта на направление Архитектура и градоустройво към СО проекти ни се видяха толкова страшни и лишени от смисъл, че за пореден път се замислихме над това защо винаги липсва вариант ”Да се премахне”. И също така – ”Да се замени със...”.

Паметник на загиналите от Първи и Шести Пехотни полкове
Оказва се, че случайно или не (по-скоро – абсолютно нарочно), 1300 години България е разположен тъкмо на мястото, където от 1934 докъм 70-те години (макар че е частично разрушен при бомбардировките през 1944) стои красивият мемориал в чест на падналите за свободата на България от Първи и Шести Пехотни полкове. Паметникът е бил разположен в пространството между военни казарми и включва три стени (21 метра широки и 11 високи), върху които са разположени плочи с имената на загинали офицери и войници. Допълнителната украса включва колонади и бронзова статуя на лъв, държащ щит (с картата на Санстефанска България), издигната на пиедестал. Запазените архивни снимки от възпоминателни церемонии пред паметника ни показват ясно колко адекватен би бил той дори и днес – едновременно семпъл и внушителен, символ на българското мъжество и вяра в родината.

Не само ние
Ние сме само едни от малкото, които биха приветствали замяната на 1300 години България с нвъзможно най-близка реплика на Паметника на загиналите от Първи и Шести Пехотни полкове. Повече от месец във facebook действа групата За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-ти Пехотни полкове, която наброява над 4600 члена, вече инициира онлайн подписка и дори успя да привлече вниманието на медии и общинари.
Пожелаваме им успех и се надяваме да подкрепите тази инициатива, защото има неща, които дължим на родината и отците си. И възстановяването на този красив мемориал е само първото от тях.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.