Ние сме тук всеки ден



2 юли 2015 от Вера Гоцева
Затворете очи и си представете една гей двойка, която е била на Sofia Pride в събота. Вижте я в ума си в най-големи подробности. А сега отворете очи и погледнете снимката на страницата. От всички кадри, които направих, този ми е любим, защото от една страна показва единствено и само любов, а от друга – разбива стереотипите за хомосексуалните хора. Тези две момичета може да са ваши приятели, съседи или просто да сте ги виждали в ресторанта, в който често обядвате. Те сигурно учат или работят, ходят на танци, пазаруват заедно или поотделно, плащат наеми, данъци, сметки, живеят съвсем нормален живот, който не се различава от вашия. До момента, в който не се стигне до прайда. Тогава част от вас започват да ги възприемат по друг начин. Защо? Няма смислен отговор, освен навика на остарелите вярвания.


Прайдът мина и както винаги покрай него много се изписа и изговори. Страстите са охладени и онези, които си нямат работа, вече чоплят друга тема. ЛГБТ хората обаче не спират да съществуват. Ние сме тук всеки ден. В друго време може би нямаше да има нужда от този текст, но не и днес – защото, изненадващо за 21 век, продължаваме да живеем в страна, в която речта на омразата вирее безнаказано. И не говоря само за безумно грубите коментари под всяка снимка и статия за прайда в интернет, а и за качеството на журналистиката, която практикуват много колеги.

Ние сме тук всеки ден.
Борбата за основни човешки права не спира с "марша на гордостта". Правото на видимост, на законен брак, на възможност да отгледаш дете с партньора си е нещо, което отстояваш всеки ден. Водим я всички, поемайки отговорността за изборите, които правим в собствения си живот, без значение от пола и сексуалната си ориентация. Единствените критерии, които ни разделят, са стремежът, или липсата на такъв, към обективната истина и закона. И това къде стоим в борбата за равенство.

Ние сме тук всеки ден. Познавам хомосексуални, които продължават да се страхуват да излязат на светло. Част от тях са между 35- и 50-годишни, маскирани в нещастни бракове или застинали в позицията "аз съм си ок в малкия си кръг, няма нужда всички да знаят". Не ги осъждам, но и не ги разбирам. Да, и аз нямам нужда да доказвам или оправдавам поведението си и отдавна вече не се дефинирам в света чрез сексуалните си избори. Напротив, те са част от мен, естествени и флуидни също толкова силно, колкото и всичко останало. Знам обаче, че ако изконното човешко право да обичаш свободно и без страх продължава да бъде потъпквано, това е проблем не само на една група хора, а на обществото като цяло. И това право трябва да бъде защитавано видимо и гласно.

Ние сме тук всеки ден. Време е да спрем да се определяме чрез омразата и да започнем да се дефинираме чрез обичта. Любовта е любов. Тя няма пол, раса, възраст или социално положение. Не се дели на "хомосексуална", "хетеросексуална", "бисексуална", "пансескуална", "транссексуална", "асексуална" или друга. Просто или я има, или не. Това го разбираш, когато си достатъчно зрял и си имал куража да бъдеш себе си. Когато оценяваш в партньора си не само нещата, с които си съгласен и одобряваш, а и всичко онова, което ти е чуждо, но все пак е неговата индивидуалност. Когато си наясно, че здравата връзка е преди всичко работа и уважение. Това е любовта и тя не е привилегия нито на хетеросексуалния, нито на хомосексуалния тип връзки, а вътрешна осъзнатост, която те кара да израстваш. Тогава разбираш, че в крайна сметка не е важно от какъв пол е човекът, когото обичаш, а способен ли си да обичаш въобще. Обичайте тук всеки ден, защото всички сме хора, а не различни.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.