Крачка назад по Мария Луиза

8 декември 2011 текст Клодин Жендова, снимки lostbulgaria.com
Навремето скъп наш приятел, отегчен от еднообразните места, на които младите хора си правят срещи, помоли да разчупим стереотипа. Препоръчахме му да пътува в трамвай номер 1 до последната му спирка, да се прехвърли на автобус 404, да преброи три спирки, да слезе, да тръгне по първата успоредна на булеварда и след пет преки да завие вдясно.


Сега смятаме да приложим същата схема и върху вас, без разбира се, да ви караме да тичате като бесни из транспорта. Намерението ни е просто да ви направим една малка разходчица напред-назад в историята. Бихме ви помолили най-много да застанете с гръб към Лъвов мост и да погледнете право напред, по протежението на бул. Мария Луиза. Знаем какво ще видите – не съвсем спретнати сгради, всяка със свой собствен облик и височина. Знаем и защо е така. По време на бомбардировките над София, булевардът е бил тежко засегнат. Голяма част от постройките са били частично разрушени, а на собствениците им не са достигали средства. Затова всеки е поправил нанесените от бомбите щети дотам, докъдето може.
А преди, когато всичко на Мария Луиза й е било като по конец, районът е бил предпочитано и дори модно място за младежки разходки. Още през 1887, когато на картата на София се появява Централна гара, се оказва много важно улицата, като най-пряка отсечка към центъра на столицата, да е спретната, красива и зелена. Изграждат се централно и две локални платна, разделени с широки пешеходни ивици, засадени с по два реда акации. На площада пред Гарата пък изниква градинка с фонтан, внесен от Австро-Унгария. Зеленината обаче не е единстветата красотичка, привличаща градската младеж. В бюфета на гарата сервират пиво, пък и мястото е стратегическо за наблюдение на пристигащите и заминаващите влакове. Години по-късно, през 1901, булевардът отново защитава модната си слава. Този път поводът е пускането на първия трамвай. Маршрутът на мотрисата тръгвал от Централна гара и стигал до моста на Граф Игнатиев. Имало две класи – първа и втора, а разликата помежду им била само в тапицираните в зелен и червен плюш пейки. Софиянци обаче не били особено ларж, отказвали да платят пет стотинки по-скъпата първа класа и тя бързо изчезнала. Изчезнали и затворените конски коли, с които преди това столичани се придвижвали на дълги разстояния. Останал само навикът на господата да подвикват на ватмана да спре на местата, на които искат да слязат, или съответно – да се качат.
Сега бул. Мария Луиза е по-скоро сив и скучен. Обаче вие все пак застанете с гръб към Лъвов мост и погледнете по протежение на булеварда. Кой знае, може и да видите нещо повече.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.