И миналото някога е било бъдеще

9 февруари 2012 текст Клодин Жендова, снимки lostbulgaria.com
Понеже красотата винаги е била чудесна препоръка и всяко минало в определен момент е било бъдеще, решихме да завъртим колелото и да видим как е изглеждала софийската мода в началото на 20 век.


Далеч назад във времето, на първия даден от княз Батенберг бал, софийските дами носели пищни рокли от черно и червено кадифе. Тези така несимпатични, ушити сякаш от завесите на някой локал одежди обаче не успели да се задържат задълго на гребена на модната вълна. Българките бързо влезли в крачка със западната мода и започнали да я следят изкъсо. В брой на Моден журнал от 1911 например научаваме следната злополучна история – софийска кокетка, изпаднала в отчаяние от това, че най-новата мода не отива на телосложението й, решила да свърши със себе си. Дълго избирала най-удачния начин и се спряла на зрелищно удавяне. За целта отскочила до местния бутик за нов costume de mer (бански костюм), но предлаганите модели й се сторили грозновати. А това наложило отлагане на суицидните планове за следващия сезон.
Тази обсесия може би е причина във френската модна енциклопедия българките да са посочени като едни от най-елегантните и шармантни дами в Източна Европа. А шармантността им идвала от огромните шапки, украсени с птици, букети с цветя и дори цели овошни композиции, дългите до земята рокли, пристегнати с копринени колани, фиксирани от своя страна с многобройни игли, на които палавите ръце на господата се надирали, дантелените чадърчета през лятото и маншоните през зимата.
Господата не оставали по-назад и също се интересували от модните тенденции. Един от ръководителите на Консервативната партия – Константин Стоилов, например изпратил до лондонска фирма четири страници с най-точни обяснения как да изглежда поръчания от него нов цилиндър. А последният всъщност бил отличителна черта за богатство. Не така заможните софиянци носели бомбе, костюмите им били все в тъмни цветове, вместо ризи използвали нагръдници, а вместо ръкави – ръкавели. На тях мъжете записвали срещите си, келнерите – сметките, а студентите – очевидно това е първообразът на съвременните пищови – по-мъчните за научаване формули. Характерен за ръкавелите бил и големият им размер, затова често се случвало някой разпален оратор, уви, да изстреля в този или онзи миг ръкавела си насред публиката.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.