Чуй, тихий извор е дълбок!*

29 февруари 2012 текст Тея Дия снимки lostbulgaria.com, before-after.us
В една студена февруарска вечер се запързаляхме по ледените павета на ул.Ангел Кънчев с надеждата да открием някое приветливо място, където да похапнем. При Солунска завихме наляво и точно на Христо Белчев 12 се натъкнахме на голяма бяла къща, която изглеждаше осветена като че ли само от свещи. Вътре – салон в стил сецесион, с възголям и весело бълбукащ фонтан по средата, зеленикави тапети и високи тавани. Нещо като английска чайна и бална зала едновременно, мястото се нарича Before and After и остава скрито за шумни тумби посетители. Нямаше как да не се поинтересуваме от историята му, а и тя сама ни се предлагаше.


Забелязвали ли сте банкнотата от 50лв? Е, пожелаваме ви да я виждате все по-често, но важното в случая е ликът на Пенчо Славейков. На гърба му пък – застинала спокойна и невъзмутима, е магнетичната Мара Белчева. Before and After, оказва се, бил домът на известната красавица и лична поетеса в края на 19 и началото на 20 век. Злочеста съдба имала 23-годишната жена, когато убили съпруга й, министъра Христо Белчев, по погрешка, мислейки го за Стефан Стамболов. Овдовяла толкова млада, тя изпаднала в депресия, дори се говори, че в израз на мъката си боядисала всичко в къщата си в черно. Причината да виждаме Белчева точно до Славейков-син обаче не е тайна. В един “…майски следобед 1903 година. Мой роднина доведе у дома Пенча. Не бях го виждала с години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него, неопределени мнения. Бил мълчалив. Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума. […] Същински Йеремия, слязъл от потона на Сикстинската капела! Пророк или народен трибун би станало от него – си мислех, като гледах рошавата му глава” (М. Белчева, Бегли спомени, 1923). След тази среща Мара и Пенчо повече не се разделят до смъртта му през 1912. Тя става негова спътница и литературна опора и именно защото често е била в сянката на големия поет, трудно свързваме името й с активен творчески живот. Всъщност писала е поеми, сонети, мемоари, дала е основите на ecriture feminine (женско писане) у нас. Е, някои твърдят, че нейното писане е силно повлияно от словото на Славейков и едва ли може да се нарече нейно, но нали все пак любовта и поезията донякъде ни обезличават, защото ставаме повече другия, отколкото себе си.
Следващия път, когато поседнете в тайнствения салон на Before and After, помислете си как Мара Белчева и Пенчо Славейков са стояли някъде там и са говорили за книги и може би някой имагинерен Остров на блажените. Връзката, която са имали, е била отвъд любовта, сюрреална навярно, в “на мрака тайната неотгадана” (М. Белчева, Книгата на живота).

*Родих се да живея в бури (М. Белчева)

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.