Домът на един княз

21 март 2012 текст Клодин Жендова, снимки lostbulgaria.com, Илиян Ружин
Онези от вас, които знаят къде се намира гробницата на първия български княз Александър Батенберг - моля, вдигнете ръка. За останалите ще кажем, че на бул. Васил Левски 81 се издига чудесна малка сграда в старогръцки стил, построена с държавни пари през 1894.


 Архитектурният проект е на швейцареца Несенсон Майер, но до осъществяването му не се е стигнало така лесно. Отлаган многократно заради липса на средства или по пък други съображения, проектът е реализиран няколко години след създаването му.
Бихте могли да разгледате мястото всеки работен ден между 10:00 и 17:00, безплатно. Стилизиран княжески герб, използван и като държавен, ще ви посрещне на входа на красивото здание. В самото помещение пък има каменен саркофаг, барелеф на Батенберг и паметни плочи с имената на местата, където са станали решителните сражения в хода на Сръбско-българската война. Саркофагът обаче е празен. Тленните останки на Батенберг са положени в специален гроб под земята - а там, трябва да знаете, почива не само един многоуважаван княз, но и един истински бохем, една приживе малко изкушавана от политика и почти пристрастена към удоволствията личност.
Преди да се възкачи на престола, Батенберг действително малко се е увличал от политика. Печелил симпатиите на силните на деня, но се виждал с тях по-скоро по задължение. За сметка на това бил печално известен с любовта си към шумните компании, скъпите ресторанти и пищните вечеринки. Баща му дори изпаднал в бурна тревога, виждайки как младият Батенберг се възторгва не от добре възпитани дами от елита, а от красиви балерини и певици. Сестра му Мария била единствената, склонна да прости лудориите на брат си. В спомените си обаче дамата не е пропуснала да спомене, че интимният живот на Батенберг е отровил атмосферата в цялото й семейство.
Един ден Батенберг помолил именно сестра си, Мария, ако случайно си отиде пръв от този свят, непременно да бъде погребан в обичната му България. Като по ирония на съдбата, починал четири години по-късно, малко внезапно и твърде нелепо, в австрийския град Грац. Тленните му останки са пренесени в София и положени в гробницата с големи почести. С почест стоят там и до днес.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.