Изминалите 14

5 юли 2012
Васко Катинчаров е бил зад кулисите на повече концерти, отколкото повечето от нас изобщо са посещавали, снимал се е със и е събирал невероятните истории на всякакви музикални агенти като Анди Флетчър от Depeche Mode, Кери Кинг от Slayer и B-Real от Cypress Hill, беше важна част от първата (и единствена) музикална телевизия тук и абсолютно напук на пазарната логика вече 14 години води предаването за рок и метъл Фрактура. С други думи – той плува свободно във водите на българските шоубизнес и медии, затова му дадохме думата за (не)своевременни размишления и анализ на онова, което (не) се случи през последните 14 години с българската музика, големите (и съвсем малки) концерти, фестивалите, феновете и медиите.


Българската музика
Много неща се промениха и едновременно нищо не се промени. Преди 14 години имаше пик, защото имаше надежда, че ще се случат страхотни неща – не само с музиката, но и с България. Но в един момент се оказа, че трябва много, много повече и не стига само едно излъчване по World Chart Express на MTV (което някога си беше новина!). Всички ентусиасти от 90-те се разочароваха и отдръпнаха към периферията на музиката – станаха продуценти, композират музика за реклами и риалити формати. Смениха се поне четири поколения музиканти – всяко със свой малък бум. Младите артисти днес също си мислят, че светлото бъдеще е пред тях, но аз не виждам как нещо сериозно ще се случи в близките десет години. Звучи суперпесимистично, но е така. Не може и да бъде иначе, защото шоубизнесът е директно свързан с икономическото развитие на една държава. Ако тя буксува, няма как това да не се отразява на артистите.

Големите концерти
Най-тежкият удар върху българските артисти бяха големите концерти на чужди изпълнители и групи. През 90-те имаше огромно желание за българска музика във всяка нейна форма просто защото не бяхме виждали повечето от оригиналите. Слушахме “българските Slayer” и “българския Рики Мартин”, но когато за няколко месеца наистина тук свирят Slayer и Мадона, защо ти е да гледаш бледи копия или трибют банди?
За 14 години не се промени едно нещо – България все още е страна на рок динозаври и утвърдени поп звезди, а не на изгряващи, млади артисти. Най-малкото защото платежоспособната аудитория е над 30-годишна. Тя иска любимите си артисти, като изобщо не я интересува дали те имат нов албум или не… дори е по-добре да нямат нов албум, за да не се налага да слуша нови парчета на живо, а само класиките.
Концертът на Lady Gaga ще бъде проверка дали тук могат да бъдат канени големи, модерни групи и изпълнители. Предполагам, че ще има повече от 10 хиляди души, но за артист от такъв ранг всичко под 30 хиляди би било малко, а това е невъзможно да се случи в България. Lady Gaga няма истинска фенска маса тук и изобщо в Източна Европа – на практика единствените є концерти в региона са в София и Букурещ. И докато в Англия и Азия билетите за концертите є свършват за часове или максимум за няколко дни, тук положението е съвсем различно.

Българските групи на сцена
Нашите банди репетират в репетиционни помещения с размери три на три метра, а веднъж на месец свирят в някой клуб със сцена четири на четири метра. Какво сценично поведение могат да развият? Освен това, дори когато една българска група излезе на голяма сцена, тя не е равнопоставена на хедлайнерите. Подгряващите групи винаги ползват различно оборудване, различен пулт и това изключително порязва звука. Когато преди две години гостуването на Everlast на Spirit of Burgas отпадна в последния момент, го заместиха Уикеда. Те обаче използваха приготвеното за хедлайнер оборудване и си пролича точно колко яки са Уикеда – направиха страхотен концерт.

Фестивалите
Малко, наистина малко от обявяваните като фестивали събития наистина са такива. Доста е спорно дали събирането на пет-шест-десет групи на една сцена е фестивал... Някои го наричат така, други не, но дори това не е най-важното. От огромно значение е фестивалното усещане – на тазгодишния Elevation например ясно се усещаше такова. Там беше истинско фестивално градче – можеш да се разхождаш, да гледаш групите, да пиеш бира цял ден и нощ, да играеш джаги, изобщо да не си тръгнеш оттам няколко дни. По доброто организиране на фестове има още много да се работи, но очевидно нещата се развиват и се получават.

Феновете
… се разглезиха страшно много. Което е нормално и не е лошо. Когато гледаш една група повече от два пъти, вече имаш по-големи очаквания към нея. Добрите концертни групи, шоумените и перфекционистите качват много високо летвата и очакванията на публиката. Феновете все още са жадни за такъв тип емоции, емоционални са, но не както преди – няма я онази истерия, която можеше да видиш през 90‑те. Освен това вече има поколение на 20-25 години, които изобщо не помнят какво е било преди и приемат гостуването на големите групи много по-различно, по-спокойно от нас.

Медиите
Изродиха се в най-лошия смисъл. Избуя поръчковата журналистика, а жълтата преса зае мястото на сериозните медии. Всичко се окрупни в корпорации и медийни групи.
Както и с много други неща, отиде си романтиката от 90-те, когато журналистите имаха огромно желание да работят и да творят. Сега просто се върши работа, следва се корпоративната политика и добрите отношения с ръководството, а не личната позиция на журналиста.

Фрактура на 14
Фрактура оцеля толкова време, защото не е продуцентско предаване. Един продуцент следи рейтинг и финансови резултати, ако там няма успехи, предаването е затворена страница, край. А аз знам, че правя нещо, което трябва да съществува и да се развива в дългосрочен план, защото Фрактура е движено от моето желание. Имам лайтмотив – чрез Фрактура да показвам друга гледна точка към музикалната сцена. Вярвам, че в интервютата, които правя има послания, които феновете трябва да чуят. Пускам интересна музика, от която зрителите могат да научат за още някоя нова банда или стил. Правя нещо, което си струва.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.